Европейската комисия ще постави под специален надзор България. Според комисията страната ни изпитва прекомерен макроикономически дисбаланс, се казва в съобщение на комисията. В него се посочва, че България, Хърватия, Франция, Италия и Португалия са държавите, които изпитват прекомерен дисбаланс, а при Финландия, Германия, Ирландия, Холандия, Испания, Швеция и Словения има само "дисбаланс".

По тази причина комисията поставя под специален мониторинг всички държави, при които е открит някакъв вид нестабилност, като той ще бъде съобразен с вида и размера на дисбаланса.

Наблюдението ще се осъществява чрез засилен диалог с националните власти посредством специални мисии и доклади за напредъка на отделните страни. 

Миналия ноември Брюксел реши, че на 18 държави-членки трябва да им бъде направен подробен анализ за това дали изпитват макроикономически дисбаланс и ако това е така, колко сериозен е той. От тези държави според Комисията само шест не изпитват проблеми с дисбаланса.

При Австрия, Естония, Белгия, Унгария, Румъния и Великобритания не е открит дисбаланс. Гърция и Кипър, където и в момента действат спасителни програми, не са включени в настоящия доклад на ЕК.

Срещи с държавите, които ще бъдат наблюдавани, ще бъдат извършени през март и април. Тогава ще бъдат обсъдени данните от доклада с местните власти в съответните държави. През април отделните държави членки се очаква да представят съответните програми за реформи.

В доклада за страната ни се посочва, че функционирането на финансовия сектор като цяло се стабилизира, но продължават да съществуват рискове. Ликвидността и рентабилността на банковия сектор са се подобрили, но по-сериозна оценка на устойчивостта на сектора може да бъде направена само въз основа на резултатите от предстоящите преглед на качеството на активите и тест за устойчивост, които се очакват към края на лятото. Органите набелязаха слабостите в небанковия сектор, но те все още не са отстранени, посочват евроекспертите.

Според тях продължават да съществуват рискове, произтичащи от големите задължения на предприятията, и пречки пред намаляването на задлъжнялостта. Трайната отрицателна инфлация затруднява още повече намаляването на задлъжнялостта и оказва допълнителен натиск върху рентабилността на нефинансовите предприятия. Освен това натрупаните в някои сектори задължения могат да се окажат трудни за връщане. Поради ограничения досега напредък в реформите, нормативната уредба на несъстоятелността предоставя ограничени възможности за намаляване на все още високото равнище на задлъжнялост на предприятията, без което отпускането на нови заеми и корпоративните инвестиции се очаква да останат ограничени.

Външната позиция на страната като цяло се е подобрила допълнително, но продължават да съществуват рискове. Подобряването бе породено предимно от структурно подобрение на салдото по текущата сметка и доведе до снижаване на брутния външен дълг, като намали рисковете. При все това отрицателното равнище на нетната външна позиция продължава да бъде твърде високо и нарастващите нужди от финансиране на правителството създават някои нови рискове.

Оставащите слабости на пазара на труда продължават да затрудняват растежа и ограничават капацитета за приспособяване на икономиката. Структурният характер на дълготрайната безработица, намаляващата и остаряваща работна сила, слабото участие на пазара на труда и несъответствието между търсените и предлаганите умения възпрепятстват адаптирането на пазара на труда, като това особено се отразява на младите хора и трайно безработните лица. Освен това трайно високият дял на недекларирания труд нарушава пазара на труда и намалява данъчните приходи. Въпреки напредъка с реформите на активната политика на пазара на труда, по-доброто насочване на хората към свободните работни места е затруднено от недостатъчното приоритизиране, насочване и устойчивост на мерките в тази област. В по-общ план, оставащите предизвикателства, свързани с интеграцията на ромите на пазара на труда, с прехода от училище към заетост и с обхвата на обезщетенията за безработица, възпрепятстват напредъка в тази област. 

Продължават да съществуват предизвикателства по отношение и на бизнес средата. Нестабилната нормативна уредба и ниското доверие в съдебната система възпрепятстват частните инвестиции. Освен това корупцията продължава да буди значително безпокойство в България, а отговорът на националните органи продължава да бъде възпрепятстван от слаби и фрагментирани институции. Бавното изпълнение на реформите в областта на публичната администрация и електронното управление не позволява значителни подобрения в бизнес средата. Освен това оставащите слабости на системата на обществените поръчки ограничават използването на европейските структурни и инвестиционни фондове. Недостатъчният достъп до финансиране и липсата на подходящи рамкови условия за инвестиции в научни изследвания и развойна дейност възпрепятстват иновациите и конкурентоспособността. Забавянето на важни структурни реформи в ключови сектори като енергетиката би могло допълнително да възпрепятства конкурентоспособността.

Според експертите сред предизвикателствата пред страната ни е и пенсионната система. В доклада се посочва, че въпреки устойчивото й развитие, почти половината от възрастните хора продължават да бъдат застрашени от бедност или социално изключване. Различните пенсионни реформи направиха пенсиите за старост по-зависими от индивидуалните вноски за пенсия. Поради това реформите на пазара на труда в подкрепа на по-дълъг трудов живот придобиват решаващо значение за адекватността на пенсиите в бъдеще, смятат експертите. Проблем е и това, че броят на лицата с пенсии за инвалидност продължава да расте, като допринася за бъдещо натрупване на потенциално уязвими лица.

В доклада се посочва, че системата на здравеопазването е изправена пред значителни предизвикателства, включително ограничена достъпност, ниска степен на финансиране и незадоволителни здравни резултати.

Брюксел посочва, че образователната система има ограничен капацитет за включване на уязвимите групи и за предоставяне на учащите се на необходимите им умения.

Високият дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, остава едно от основните икономически и социални предизвикателства, се казва в доклада. Сред групите с висок риск са децата, ромите и хората, живеещи в селски райони. Системата за социална закрила (включително общия минимален доход) изглежда не осигурява достатъчна подкрепа и активизирането на хората на социални помощи остава ниско. Фрагментираността на агенциите, подкрепящи тези групи, продължава да възпрепятства ефективния съгласуван отговор на това предизвикателство.