1,5 млн. българи имат шанс да получават енергийни помощи - пет пъти повече от тези, които ги вземат в момента, защото те са 363 890 души.
Това става възможност с поправки в Закона за енергетиката, с които се определя кой е енергийно беден.
А такъв е всеки, който след плащане на сметките за ток, газ, парно падне под линията на бедност, която за тази година е 504 лв., писа в. "24 часа".
Дефиницията е изработена от екипи с участието на учени от БАН, енергийни експерти, неправителствени организации.
При определянето на енергийно бедните се взема предвид типово потребление на енергия спрямо характеристиките на жилището - дали е тухлено, панелно, санирано ли е, взети ли са други мерки за пестене на енергия.
Като основни енергийни услуги са посочени адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на работа на домакинските уреди.
С промените в закона се въвежда и понятието “уязвим клиент”. Под такъв се разбира домакинство в положение на енергийна бедност или хора, които са в критична зависимост от електрическо оборудване поради възраст или здравословно състояние.
За уязвимите клиенти ще има и специален режим за това дали да им се спира токът, ако не са платили сметката. Според председателя на КЕВР Иван Иванов, когато в семейството има човек, чието здравословно състояние зависи от системи, работещи на ток, трябва
да има забрана за спиране на електричеството при неплащане.
Кой е енергийно беден, ще определят съвместно общините и Агенцията за социално подпомагане. А критериите, по които ще работят след приемане на промените в закона и дефиницията в него, ще се опишат подробно в наредба на Министерския съвет. Тя ще се изготви от трима министри - на енергетиката, на регионалното развитие и на социалната политика.
Приемането на дефиницията за енергийна бедност е едно от условията за получаване на втория транш по плана за възстановяване, който е за над 700 млн. евро.
Установяването на енергийно бедните домакинства е необходимо и за новото саниране, защото такива домакинства няма да плащат за него, а ще получат 100% покриване на разходите без самоучастие.
Източници от Министерския съвет заявиха обаче, че има сериозни разминавания между енергийното и социалното министерство при окончателното определяне на критериите за енергийна бедност. А основен проблем между двете ведомства бил кой да администрира процеса. Защото трябва да се правят енергийни одити, определяне на типа на жилищата и други технически дейности, които са извън компетенциите на социалното министерство.
Колкото за плащането на сметки за ток, идентифицирането на енергийно бедните семейства ще е необходимо, когато и битовите потребители излязат на свободния пазар. Според решението на парламента от декември това няма да стане по-рано от 2026 година. Дотогава те са на регулиран пазар, така че цената се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Във времето е обсъждано за енергийно бедните да има социална тарифа, която да е 70% от цената на другите битови потребители.
По-евтината енергия ще е до 100 киловатчаса на месец на домакинство, което ползва централно отопление, и 150 киловатчаса за другите. Стойностите са ниски, но това е подпомагане, а не изцяло плащане на потребяваната електрическа енергия.
КЕВР е готова да определя тарифите за енергийно бедните, но това трябвало да бъде временна мярка - в рамките на 5 години.