Здравно неосигурените в страната продължават да се увеличават и вече са близо 2,034 млн. души при население от 7,3 млн. българи. За сравнение в Германия, където живеят 81,2 млн. души, за здраве не плащат едва 50 000 души.
Тревожната статистика за страната е към 31 ноември миналата година и е на Националната агенция за приходите.
Към 31 май 2010 г. според справка на тогавашния финансист №1 Симеон Дянков неизрядните платци са били 1,89 млн. души. В средата на 2011-а вече са 1,93 млн. души и броят им продължава да се увеличава и до днес.
Страховити данни изнесе и здравната министърка д-р Таня Андреева. Към 31 ноември общите задължения на държавните и общинските болници са набъбнали до 402,4 млн. лева, което е абсолютен рекорд, откакто НЗОК плаща по 300 клинични пътеки.
Според ГРАО 1,190 млн. българи са трайно пребиваващи в чужбина и затова не внасят данък здраве у нас. Други 130 000 пък не познават здравното законодателство. За целта НАП провежда информационна кампания, за да им обясни колко важно е да имат здравни осигуровки, пише в "Труд".
В трета категория са 460 хил. българи, които са крайно бедни и не могат да вадят от джоба си за осигуровки. Четвърти или около 254 000 души, плащат вноски само ако ги застигне скъпоструващ здравословен проблем, след което отново "излизат" от системата.
Подобна картина увеличи и неосигурените пациенти в болниците. През есента на миналата година от "Пирогов" съобщават, че ръстът на болните им без платен данък здраве е от близо 50%.
През 2011 г. приетите без осигуровки са били 285 души. Те са донесли загуба от 260 000 лв. През 2012 г. са станали 426, за чието лечение са дадени 411 хил. лв., а за първите шест месеца на миналата
година са били 303-ма, или ръстът е от 42%, за които са били похарчени 267 000 лв., т.е. колкото е за цялата 2011 год.