"На България кризата трудно ще ѝ се размине - държавата дължи 500 млн. лева на бизнеса, растат проблемните кредити", коментира проф. Чавдар Николов от Югозападния университет (ЮЗУ) "Неофит Рилски" по време на пресконференцията "Задава ли се нова глобална криза?", провела се в БТА.

По думите на професора страната не може да достигне до уравновесен бюджет и сме започнали да харчим резерва, Министерството на финансите не планира да сключва заем с външни институции, а липсват и точно поставени приоритети за развитие на икономиката.

"Финансовият министър Симеон Дянков коментира, че приоритети за нас са селското стопанство и туризмът, но това не е правилно, тъй като държавата не може да се развива без индустрия и промишленост", заяви проф. Николов. Пример в това отношение е Гърция - тя "изсимулира как се прави развитие на тази база и после падна на мястото си".

"Нямаме достатъчно ресурс да определим туризма като водещ сектор", коментира и проф. Ганчо Ганчев от ЮЗУ. "Достатъчно е да погледнем картата и колко е голямо Черноморието ни", допълни той. В момента разчитаме основно на износа, но той се възстановява заради експанзията в Германия и Близкия Изток. При навлизане на кризата в тези региони ще се забави и нашата икономика.

"От 2005 до 2008 година основният двигател на икономиката бяха преките чуждестранни инвестиции, но сега не можем да разчитаме на това - чуждият капитал напуска България", изтъкна Ганчев. Според него към момента успяваме да привличаме инвеститори чрез ниски данъци и евтина работна ръка. Този ресурс обаче е вече изчерпан - не можем да наложим по-ниски данъци от сегашните, а дори и сега сме най-бедните в ЕС и не можем да намалим още заплатите.

"Може да се разчита донякъде на вътрешното търсене, но хората не смеят да харчат и държат парите си в банките", допълни още проф. Ганчев. С други думи, липсват фактори, които да изведат икономиката ни напред.

Хвалбите за финансовата стабилност вероятно ще ни изиграят лоша шега. Страната ни не беше включена в т. нар. план "Маршал" на ЕС, който подпомага използването на европейските фондове и намаляване на държавното съфинансиране по проектите. „Губим стотици милиони, което е зле на фона на кризата", обясни той.

Намаляването на фискалния резерв също беше критикувано от двамата икономисти. Свиването му и неползването на външни заеми увеличава финансовата уязвимост на държавата.

Кой причини пазарните сътресения през последните седмици?

"В светa витае несигурност и това умело беше използвано", коментира проф. Николов по повод появилите се сътресения на пазарите в последните дни. Според него кризата е била режисирана, при това прозрачно.

Според него кредитните агенции са в основата на предизвиканите сътресения - заради сваления рейтинг на САЩ се разклатиха книжата на Италия, Испания и другите европейски пазари. "Не трябва частни агенции да се разпореждат с геостратегии. Сега империята ще отвърне на удара", допълни още професорът, визирайки намаления рейтинг на САЩ от страна на Standard & Poor's.

Според Николов кризата "прилича много на истинска", но й липсват фундаментални фактори - банкрути и глобална неплатежоспособност. "За криза говореше само ниската цена на петрола и поскъпването на златото, но всичко се случваше на базата на слуховете", отбеляза той.

Според проф. Николов не сме си взели поука от кризата през 2008-2010 година и големите проблеми остават - няма промяна на световната финансовата инфраструктура, минимални са критериите за здравословно състояние на фирмите.

САЩ например има голям проблем - безработицата. Оттам идват ниските доходи и потреблението и ипотеките продължават да „гърмят", а и строителството не върви, коментира проф. Николов.

За света пречка ще се окаже и очертаващата се липса на научно-технологични пробиви, които биха дръпнали икономиката при ограничени ресурси.

Проф. Ганчо Ганчев допълни, че основната разлика между кризата от 2008 г. и сегашните сътресения е, че липсва икономически натиск към политиката, както беше преди три години. Тогава фалитът на Lehman Brothers наложи политически действия. Сега е точно обратното - дългите спорове в Конгреса за лимита на дълга повлякоха икономически действия.

"Неяснотата от последните седмици ще доведе до забавянето на икономическите процеси в света", допълни още Ганчев. Първо ще бъдат засегнати Съединените щати, а след това и Европа и може би основно Германия. Има дори забавяне в Китай, където проблем е и инфлацията.