Автор на статията: Ивайло Ачев ( ivailo.achev@3bay.bg )
"България има най-стриктното законодателство по отношение на генномодифицираните организми (ГМО) в Европейския съюз. В Европа само Турция има по-стриктно законодателство, тъй като там се предвижда затвор за отглеждане на ГМО. Контролът по изпълнение на разпоредбите у нас обаче е нулев". Това заяви днес Борис Сандов, член на асоциацията "Биопродукти".
Като пример за твърдението той даде скорошен свой опит с Изпълнителната агенция по околна среда. Едва през тази пролет са излезли резултатите от взети проби от различни насаждения за наличие на ГМО у нас, но официално оповестяване на резултатите от агенцията още няма, тъй като "не е открито нищо", подчертава Сандов.
Лично той се притеснява дали в България няма площи с ГМО. В Унгария неправителствена организация е открила, че на площ от 5 хил. хектара с царевица е имало замърсяване с ГМО култура - у нас също може да се случи.
Според експерта по пчеларство Илия Цонев, в законодателството на ЕС има доста вратички по отношение на ГМО. За пример той даде липсата на изискване да се информират гражданите, че селскостопанските животни се хранят с ГМО. "Нито един производител не отбелязва, че мляко, сирене, кашкавал и т.н. са произведени от животни, които са хранени с ГМО", казва Цонев, цитиран от iNews.bg.
Един от организаторите на дискусията за хранителния суверенитет Марияна Христова цитира изследване в Канада, което е направено след приемането на закона за ГМО у нас. В изследването са взели участие 39 бременни жени - в плода на 37 от тях са открити следи от растителни токсини, характерни за ГМО. "Това ясно показва, че плацентата не може да филтрира тези опасни вещества", казва Христова.
Опасен аспект на ГМО е и стерилитетът, смята Илия Цонев. Той обясни, че семената за ГМО реално се правят от някоя компания, а не са природни продукти и след това семената на културата, която израства от ГМО, не могат да се използват за разсад. При лабораторни опити в Швейцария е установено, че второто поколение от хранени с ГМО мишки става стерилно. "Каква е гаранцията, че това не може да се случи и при хората?, попита Марияна Христова.
Друг от основните проблеми, според неправителствени организации в цяла Европа, е окрупняването и индустриализирането на селското стопанство и търговията с храни.
В резултат на окрупняването на земи в цяла Европа, което от своя страна е в резултат на изграждането на дистрибуционна мрежа за доставка на селскостопански вериги, която се сведе до огромни вериги-посредници, се получава едно унифициране и изкривяване на типа на хранене и на храните като цяло. Селскостопанските производители в Европа губят интерес да развиват дейност и се отказват, защото срещат огромни трудности с пласмента на стоката си. Малкият и среден бизнес страда поради твърде слабата връзка между производители и потребители.
Липсата на работа води и до друг проблем - миграцията на човешки кадри и на стоки. Цялата миграция създава големи проблеми в Европа, защото индустриалното производство овладява пазара. В политиката на ЕС развитието на това производство е заложено - това води до изчезване на уникални марки храни.
Моделът на интензивното земеделие обаче вече достига до пределните си граници на производство, казва Илия Цонев. Производството и пласментът на селскостопански продукти от големи компании достигат до такива количества, че е трудно да се проследи произхода им, особено при все по-засилващия се глобализъм и премахването на границите пред търговията. За пример докъде са стигнали нещата, Илия Цонев даде САЩ - по официални данни на американското министерство на земеделието в САЩ се внасят 300 млн. тона храни годишно, но само върху 2% от този внос реално се оказва контрол.
В България типичен пример за проблем с миграцията на стоки е вносът на домати от Йордания, а нашите се изнасят за Европа. У нас има най-много супермаркети, представители на чужди компании, които се явяват посредник във веригата производител - клиент. Голямата надценка, която тези търговски вериги слагат, води до изтичане на капитали в чужбина, защото собствениците на най-известните търговски вериги у нас са чужди компании.
В света се произвеждат 20% повече калории от необходимите за изхранване на населението на Земята, но 1 млрд. души гладуват. Приблизително 1 млрд. пък страдат от затлъстяване - налице е лошо разпределение по хранителната система. Затова и на 16 октомври, по време на конференция на ООН в Рим, ще се обсъди възможността да бъде създаден специфичен панел към ООН, който да отговаря за хранителния (продоволствения) суверенитет - така, както беше създаден Панел по климатичните промени.
