Ръстът на цените и политическите скандали от първите месеци на годината са факторите с най-силно влияние върху общественото доверие към управляващите. Това показват резултатите от редовното тримесечно проучване на агенция "Алфа Рисърч", цитирано от БГНЕС.
То е проведено в периода 12 - 20 февруари 2011 г. сред 1005 пълнолетни жители от цялата страна. Въпреки че чрез вота на доверие правителството спечели политическата битка срещу опонентите си, инфлационният натиск и скандалите са нанесли сериозни поражения върху имиджа на управляващите. Най-силен обрат търпи отношението към вътрешния министър Цветан Цветанов. Очертават се няколко ключови тенденции, които ще влияят върху обществените нагласи в страната през следващите месеци:
За първи път, откакто е на власт, правителството не е в състояние да произведе позитивни за общественото мнение събития. То губи инициативата в налагането на темите, проблемите и интерпретациите на случващото се в страната. Обобщената оценка: само за 37% от българите правителството се справя успешно и това личи в резултатите от дейността му. 60% са на обратното мнение. Политическите скандали и инфлационният натиск имат най-голям дял за промяната в негативна посока на отношението към кабинета, премиера и ГЕРБ.
Силен обрат търпи отношението към вътрешния министър Цветан Цветанов. През декември 2010 г. той беше най-одобряваният член на кабинета с 35% положителни оценки. През февруари Цветанов продължава да се ползва с доверието на 23% от избирателите, но вече заема второто място в класацията на най-неуспешните министри. Не толкова спадът в подкрепата, колкото съсредоточаването върху неговата фигура на толкова висок обществен негативизъм очертава един от най-сериозните проблеми пред управляващите.
Неудовлетвореността от действията и резултатите, постигнати от ГЕРБ в редица обществени сфери, както и ерозията в антикорупционния имидж на управляващите, снижават устойчивостта в декларираната подкрепа за тях. Намалява мотивацията за вот в полза на ГЕРБ. Най-силният индикатор в това отношение е заявеното предпочитание на 63% от българите да бъде избран президент от друга политическа сила, срещу 33% желаещи бъдещият президент да е излъчен от управляващите. Тези нагласи не могат да бъдат разглеждани като прогноза за президентския вот, тъй като не са ясни още нито броят и имената на претендентите, нито разпределението на гласовете между евентуалните конкуренти. Те обаче са сигнал, че се консолидират настроения в полза на алтернативен избор.
За последните три месеца от провеждането на предишното проучване на "Алфа Рисърч", най-голяма е динамиката в имиджа на управляващите. От основен техен капитал, той започва да се превръща в слабото място, разяждащо доверието и подкрепата към тях. В продължение на година и половина критиката към ГЕРБ беше насочена основно към хаотичните му действия и липсата на ясни приоритети. Тази оценка продължава и до днес (56%), но към нея започват да се прибавят нови конкретни и силни критики: 79% не са съгласни, че правителството се грижи за обикновените хора, 63% смятат, че се покровителстват близки до властта кръгове, 67% не виждат резултат от борбата с корупцията и контрабандата, силно доминира и мнението за прекалена употреба на СРС-та в нарушение на гражданските права на хората (71%).
Събитията през януари и февруари, които са оценени най-негативно от анкетираните, са ръстът на цените на хранителните стоки (80%) и скандалите с разпространените в публичното пространство записи на разговори на Ваньо Танов с Бойко Борисов (47%) и с депутати и министри (42%). Показателно е, че в един изпълнен с политически сътресения период ръстът на цените концентрира два пъти по-високо обществено недоволство от политическите скандали. Мнозинството от хората (58%) очакват ръстът на цените да се отрази неблагоприятно на домакинствата им. Започват да се формират и силно критични настроения към различните доставчици на публични услуги - мобилни оператори, електроразпределителни дружества, кабелни оператори, като ползвателите им имат много ясно формулирани и категорични претенции. Остава се с впечатлението, че съсредоточаването на всички сили на правителството единствено върху СРС-та, ДАНС и скандалите изместват от фокуса на вниманието му икономическите процеси, доходите, безработицата, които обаче продължават да заемат основно място сред проблемите на хората. Единственото събитие с положителен обществен отзвук е евакуирането на желаещите да се върнат от Египет български граждани (64%).
Ефектът от икономическата конюнктура и политическите събития се отразява пряко в оценката за работата на ресорните министри. Финансовият, Симеон Дянков продължава да бъде най-критикуваният министър, а индексът за дейността му запазва отрицателна стойност от "-22.3%". Както вече беше посочено по-горе , най-силен обрат през февруари е налице при вътрешният министър, който се нарежда на второ място сред неуспешните министри. Благодарение на запазващите се негови поддръжници (23.2%), индексът за дейността му продължава да е положителен, но поредицата от атаки през последните месеци разклатиха значително доверието в него.
Както и през декември, когато зае първото място, Росен Плевнелиев продължава да е и най-одобряваният министър (37%), и с най-висок индекс, т.е. разлика между положителни и отрицателни оценки - (33.3%). След него се нареждат Мирослав Найденов (с индекс за дейността си от 14.9%) и Николай Младенов (12.3%). Забележим ръст се наблюдава и в оценките за работата на министър Томислав Дончев, който заема четвъртото място и чийто ресор се откроява като една от малкото успешни сфери в дейността на правителството (51%).
За разлика от имиджа, динамиката в подкрепата за кабинета е по-слаба. За периода януари - февруари правителството губи 2% одобрение (спад от 24% на 22%). Неодобрението за цялостната му дейност (39%) обаче вече става почти двойно по-високо от одобрението. Поисканият вот на доверие към правителството дава само частичен резултат. Той има противоречив обществен отзвук, но за момента закрепва позициите на премиера. Одобрението към Бойко Борисов спада от 42% до 40%. За разлика от правителството, неодобрението при него остава доста по-ниско, на равнището от декември 2010 г. (29%).
Ерозията в имиджа обикновено е първата стъпка в промяната на цялостното отношение към дадена политически сила. Към момента обаче декларираната подкрепа за управляващите, макар и да намалява, се запазва на достатъчно стабилно равнище. Потенциалът на партията спада леко от 27.0% до 26.1%. Подкрепата си от него оттеглят предимно хората с по-ниски доходи и в по-тежко материално положение.
Политически ползи от скандалите в управлението извлича БСП. Подкрепата за социалистите бележи лек ръст от 15.2% до 16.6%, а лидерът й Сергей Станишев запазва доверие от 15%. В лявото пространство, отношението към президента Г. Първанов се запазва силно поляризирано както в края на миналата година (31% положително срещу 31% отрицателно).
Потенциалът на "Атака" продължава да бъде свит до 2.5% най-твърди привърженици, а лидерът й Волен Сидеров се ползва с доверието на 10 на сто от пълнолетните жители на страната.
Малко по-добри, но все още неустойчиви са позициите на "Синята коалиция". Подкрепа за нея заявяват 3.4%, а лидерите Иван Костов и Мартин Димитров се ползват с подкрепата на 9% от избирателите. Десните избиратели очакват сините да определят по-еднозначно позицията си към управляващите. Близо една пета от симпатизантите им се колебаят как биха гласували, ако в момента се провеждат избори.
ДПС запазва традиционното си равнище на електорална подкрепа от 4.9%. Оставката на Касим Дал и последвалото изключване от партията обаче отнема част от доверието в Ахмед Доган, което се свива от 7% до 4%. Потенциалът на останалите партии е на обичайните си ниски стойности. Висок остава и делът на негласуващите (38.9%).
Предстоящите в края на годината избори ще повишават градуса на напрежение през следващите месеци. За конкретни кандидатури и прогнози е още рано да се говори, но изследването регистрира много интересен феномен. За разлика от доминиращите сред политическите партии очаквания за водещата роля на президентския вот, избирателите определят местните избори като по-важни за тях самите (69%), в сравнение с президентските (60%). Ако тази тенденция продължи, въпросът за избирателната активност и за мобилизацията на малки ядра ще се окаже ключов в избора на президент.
Внимание заслужава още една обществена нагласа. И по отношение на президентските, и по отношение на местните избори, се очертават предпочитания към промяна. 51% от пълнолетните жители на страната биха желали да имат нов кмет в тяхната община. В областните центрове (където основно са съсредоточени позициите на ГЕРБ в местната власт) това мнение достига още по-високо равнище - 60%.
Аналогична е и нагласата към президентския вот. Двойно по-висок дял от избирателите (63%) предпочитат президент от друга партия, вместо от ГЕРБ (33%). Логично, тези настроения са най-силни сред левите привърженици (91%), но тезата среща значителна подкрепа също сред симпатизантите на "Атака" (72%) и "Синята коалиция" (77%). Събирането на всички тези гласове във вот за една кандидатура е твърде проблематично. Ако се запазят обаче тези нагласи, те биха били силна движеща сила на вота на втория тур на президентските избори.
Като един от най-съществените проблеми във вота през последните години, особено на местни избори, се очертава манипулираното гласуване. Месеци преди изборите, 56% споделят притеснение, че върху хора от тяхното населено място може да бъде оказан натиск как да гласуват. Тези подозрения се засилват още повече в малките населени места, където делът им е над 60%. Автономността на вота е важен фактор за легитимността на изборите и за усещането на хората, че нещо зависи от гласа им. В този смисъл, очакването за натиск е тревожен индикатор в контекста на предстоящите избори. Събития като определянето на вътрешния министър за председател на предизборния щаб на управляващата партия и масовото регистриране на жители в конкретни населени места още повече задълбочават притесненията за легитимността на вота през есента. "Алфа Рисърч" ще продължи да следи този индикатор и тенденциите с определящо значение за легитимността на изборите, съобщават от социологическата агенция.
