Европейската комисия (ЕК) отчита редица все още присъстващи слабости слабости в съдебната реформа, антикорупционните действия и борбата с организираната престъпност у нас, съобщава БНР, позовавайки се на черновата на 5-годишния обзорен доклад за България на ЕК. Той трябва официално да бъде публикуван в сряда (18 юли) тази седмица.
Комисията обаче планира смекчаване на мониторинговия механизъм за България.
В доклада се казва, че страната ни има нужда от време, за да изпълни оставащите препоръки – общо 17 на брой, а следващият доклад ще бъде публикуван чак в
края на 2013 г. По този начин Европейската комисия за първи път ни "разделя" от Румъния, която ще бъде подложена на допълнителна оценка още в края на тази година. Това ще стане поради опасения, че излага на риск демократичните принципи, разделението на властите и върховенството на закона.
Черновата на доклада за България не съдържа имена, в нея обаче са ясно разпознаваеми скандално уволнената съдия Мирослава Тодорова, Красьо Черния, "крайно нуждаещите" се магистрати с морски имоти,
някои назначени при спорни обстоятелства членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и избягалите от правосъдието братя Галеви.
Докладът посочва, че има случаи, когато назначаването на съдии от парламента и ВСС е било непрозрачно и помрачено от обвинения в политическо влияние. Според ЕК уволнението на съдия Мирослава Тодорова е пример за непоследователност в дисциплинарната юриспруденция. Друг проблем е голямата разлика в натовареността на съдилищата в София и другите градове и забавяне публикуването на мотивите за присъдите. По този начин, пише в доклада, много съдии се намират в техническо нарушение и могат да станат обект на субективно отношение, съобщава БНТ.
За съдебната система е отбелязано, че от 2007 г. са постигнати резултати в прилагането на нова правна и институционална рамка. От ЕК отбелязват, че вече се извършват независими проверки в съд и прокуратура и съдебната практика е започнала да се подобрява.
Дисциплинарната дейност от 2007 г. насам показва известно снизхождение и сдържаност към сериозните случаи, особено свързаните с почтеността. Два емблематични случая на търговия с влияние последваха действия едва след обществен натиск, е записано в проектодоклада.
В същото време обаче европейската институция смята, че тези усилия все още не са довели до значителни подобрения на отчетността и ефективността на съдебната система.
Назначенията и повишенията в длъжност още не са прозрачни и подчинени на обективни и основани на заслугите критерии, пише още ЕК. Според институцията въпросите около независимостта на съдебната система остават, а част от нейните недостатъци са отражение на сериозните структурни и организационни слабости на ВСС и прокуратурата.
При голям брой ключови съдебни назначения, извършени от парламента и от Висшия съдебен съвет, липсва прозрачност и обективност. Те са помрачени от съмнения за политическо влияние, гласи документът.
Независимостта на съдебната система беше поставена под въпрос от серия директни политически критики към определени съдии. Висшият съдебен съвет не предприе категорични действия в защита на независимостта. Общото впечатление е за неуспех в спазването на разделението на властите, казват от ЕК.
За избора на нов Висш съдебен съвет е отбелязано, че Комисията е препоръчала пряк вот, но българските власти са заявили, че е невъзможно да организират такъв до есента. Този избор, както и на нов главен прокурор, ще са сред индикаторите за устойчивостта на реформите, подчертава европейската институция.
В доклада за България се посочва, че интензивността на борбата срещу организираната престъпност се е увеличила след 2010 г., като полицията е поела по-активна роля.
Все още обаче липсват убедителни резултати в справянето с този проблем в досъдебното и съдебното производство. Според Комисията все още има много нерешени и забавени случаи, а независими наблюдатели казват, че организираната престъпност е фундаментално предизвикателство за държавата и обществото.
Резултатите са определени като ограничени - малък брой дела за организирана престъпност са завършили с присъди, постановени са били оправдателни решения по важни дела. Сериозна загриженост предизвикват слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства – от 33 случая, които следи еврокомисията, само 4 са внесени в съда, през тази година са били извършени и нови поръчкови убийства.
Комисията се позовава на данни на Европейската полицейска служба (Европол), според които български престъпни групи, занимаващи се най-вече с трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 страни от Евросъюза. Ролята и влиянието им зад граница са сравними с тези на други престъпни групи, но вътре в България те са уникални. Те упражняват значително влияние върху българската икономика, което ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции, пише в документа. Годишният оборот на 12-те най-влиятелни криминални структури е 1,8 млрд. евро.
Новите, специализирани структури на ниво полиция, съд и прокуратура показват решителност за справяне с организираната престъпност, те обаче още не са доказали своята ефективност при сериозни случаи, а специализираният съд досега е издал решения предимно по маловажни дела.
Слабите резултати по отделни случаи не могат да се припишат само на една институция – те се проявяват и в полицията, и в прокуратурата, и в съда, някои от тях имат системен характер, пише Комисията, и посочва като доказателство за това бягството на две именити осъдени лица.
В доклада са отчетени значителен ръст на конфискуваното незаконно придобито имущество през 2011 г. и по-активен и строг подход от страна на тогавашния директор на натоварената с това комисия – отбелязано е обаче и че оставката му в началото на 2012 година заради недостатъчна политическа подкрепа, хвърля съмнение върху посочените постижения.
В частта "Борба с корупцията" комисията подчертава, че в България няма независима антикорупционна институция с нужната власт и отговорност, и че трябва да обмисли създаването на такава.
Европейскта комисия определя като "смесени" резултатите от работата на различните нови структури срещу корупцията на най-високо ниво. При измамите с еврофондове например след първоначалното увеличение на броя на делата, през 2011 г. е последвал спад, повечето от случаите са били незначителни. Анализите на Комисията показват голям брой необяснимо прекратени дела и оправдателни решения.
Същите тенденции са отчетени и по делата за корупция въобще, а по сигналите за корупция и злоупотреба със служебно положение срещу магистрати системата реагира особено слабо. Корупцията и организираната престъпност често са свързани, задълбочените финансови разследвания са много важни, за да се разкрият връзките между организираната престъпност и политиката, в България на това не е било отделено достатъчно внимание, пише в документа.
Имуществените декларации попадат и в този доклад – отбелязани са недостатъци в проверката им, както и че не е била спазена препоръката на Европейската комисия да се проверява и произхода на имуществото.
За Комисията за конфликт на интереси е записано, че е поела задачите си, но още не е успяла да се докаже с убедителни решения по важни случаи.
За пореден път е отделено внимание и на обществените поръчки – там констатацията е, че усилията не са довели до очакваните резултати. Записано е, че Еврокомисията получава все повече оплаквания, и че има случаи на явно нарушаване на европейското законодателство в тази област.
Заради всичко това мониторингът трябва да продължи, се казва в проекта. Той предвижда до края на 2013 г. да няма нови доклади за България, като междинните, които се публикуваха през февруари, ще отпаднат въобще. Наблюдението обаче ще продължи с редовни експертни мисии у нас и в постоянен диалог с българските власти.
Европейската комисия иска Механизмът за сътрудничество и оценка да остане в сила, защото той се оказал ефективен.
Този доклад – поне в неокончателния си вариант – не казва нищо по въпроса за политическата воля. Той отчита, че за 5 години е постигнат съществен напредък в основната законодателна рамка, и че предизвикателството сега е да се запълнят определени стратегически празноти и да се осигури ефективно приложение на законите. В неокончателния текст се съдържа и констатация, че има липса на посока в политиката, което задържа реформите.
