Днес (12 април) се проведе Обществен съвет към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), на който се обсъди цената на тока и нейното формиране, дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и ролята на МИЕТ.
Решението дали ще има увеличени на тока от 1 юли е в ръцете на икономическия министър. Това стана ясно от думите на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Евгения Харитонова. Днес тя коментира искания скок на електроенергията от всички участници по веригата, информира iNews.bg.
Възможното увеличение може да дойде заради поисканото поскъпване на въглищата. Заповедта за цената се подписва именно от ресорния министър, обясни тя. Харитонова каза още, че могат да бъдат признати и някои други разходи. Такива са например тези за въглеродните емисии.
Шефът на ДКЕВР заяви, че страната ни е била уверена от Брюксел, че ще получи дерогация – т.е. поскъпването ще бъде разпределено плавно, а не наведнъж. За да получат подобно отлагане, централите обаче трябва да направят инвестиции, което също е разход.
От Европейската комисия (ЕК) потвърдиха преди дни, че започват проверка на енергийния сектор у нас.
По думите на Хаританова ще се направи всичко възможно да няма поскъпване на електроенергията или поне то да бъде минимално. На въпрос дали няма да се получи подобна ситуация като предишния скок на тока, при който увеличението беше много по-голямо от предварително обявеното. "Ако това се случи, улицата ще ни разкъса", коментира тя.
Председателят на регулатора обеща, че разходите на дружествата и централите ще бъдат гледани под лупа.
Харитонова добави, че решението дали да бъде отнет лиценза на "ЧЕЗ Разпределение" и "ЧЕЗ Електро" може да бъде взето най-рано след 2 месеца и половина.
Тя обясни, че след като получи отговори от двете дружества регулаторът трябва да изпрати запитвания и становища към редица ведомства. Сред тях тях са военното и вътрешното министерства, Комисията за защита на конкуренцията, Агенция "Държавна финансова инспекция". Също така губернаторите на областите, в които работи ЧЕЗ, трябва да дадат своята позиция относно отнемането на лиценза.
По повод отпадналите актове на ДКЕВР в съда срещу ЕРП-тата Харитонова заяви, че те не са били разгледани заради чисто технически неуредици.
Днес Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) публиква 112 договора в енергетиката на своята интернет страница.
По думите на Хаританова от преди няколко дни вероятността от поскъпване на тока е голяма. Тя уточни, че цената за пренос на електроенергия се определя от ДКЕВР и в нея се включват разходите за поддръжка на електропреносната мрежа. Към нея се добавят и така наречената "кафява" и "зелена" добавка.
Вчера пък от Министерството на финансите (МФ) съобщиха, че Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е приключила проверките в трите електроразпределителни дружества в България, що се отнася до спазването на нормативната уредба в областта на обществените поръчки за доставки, услуги и строителство през 2011 и 2012 г.Според проверките и в трите ЕРП-та има нарушения при възлагането на обществени поръчки.
"50% от енергийния микс да бъде от въглища, добити от български миньори, изгорени в българските тецове", поискаха моньорите по време на Обществения съвет към икономическото министерство. По този начин щяло да се постигне ниска цена на тока. Въглищата няма да бъдат причината за увеличението на енергията, заявиха още от бранша.
Валентин Вълчев от миньорския синдикат към КНСБ заяви, че 1 тон лиглитни въглища струва едва 16 лева и поради това полезните изкопаеми не могат да бъдат причина за поскъпване на тока.
По думите на Евгения Харитонова обаче може да има увеличение на електроенергията от 1 юли, тъй като може да се стигне да поскъпване на цената на въглищата.
От своя страна шефът на Електроенергийния системен (ЕСО) оператор Иван Йотов призова, ако се определя 50-процентен дял на въглищата в микса, това да бъде направено чрез промени в Закона за енергетиката.
От бранша настояха да не се обвиняват миньорите за увеличението на тока. От там уточниха, че продават изкопаемите горива на една и съща цена, включително и на двете частни ТЕЦ-а "Марица" 1 и 3. Договорите с двете цетрали са едни от основните виновници, заради които плащаме скъпо електричество. По-скъпият ток се определя от другите участници във веригата. Моньорите добавиха, че вългищата ще гарантират енерфгийната независимос на страната - "Не зависим, нито от Путин, нито от Обама".
Представителите на гражданското общество заявиха, че не се против работниците в мините. От там поискаха да се преразгледат договорите с така наречените "американски централи" и цената на въглищата да се увеличи. От синдикатите настояха цената да се покачи с толкова, че мини "Марица Изток" "да си стъпи на краката".
3000 души от въгледобива са в платен отпуск. "Ако изтървем сигурността, не е ясно дали догодина няма да сме в режим на тока", предупредиха от бранша и добавиха, че, докато всички са на масата, миньорите са на улицата без работа.
Също така стана ясно, че 50 фотоволтаични централи са работили над 31 часа на ден през февруари.
Февруари пък бил много слаб за производството на ток от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Средно то е 177 мечаватчаса. В същото време някои фотоволтаици са отчели 800 мегаватчаса за месеца.
Никола Николов от председателя на фотоволтаичната асоциация обясни, че всяко ВЕИ изпраща в Агенцията за устойчиво развитие своята фактура. Това обаче не е задължително да се прави всеки месец. Именно заради това изнесените данни за 800 мегаватчаса за някои централи за февруари биха могли да бъдат за шест или дори 12 месеца.
Общественият съвет към МИЕТ се превръща в събитие за ВЕИ, заявиха от своя страна от КНСБ и пожелаха съвета да се придържа към дневния ред. Александър Загоров от КТ "Подкрепа" изрази съмнение дали регулацията в брашна и прехвалената прозрачност е действително на лице.
Същевременно синдикати и представители на протестиращите заплашиха със стачка, ако от 1 юли цената на тока скочи. Заплахата дойде, тъй като председателят на енергийния регулатор не изключи възможността електроенергията да скочи отново.
По време на заседанието стана ясно, че клиентите на електроразпределителните дружества всъщност са били абсолютно беззащитни в отношенията си с дружествата.
Когато гражданите са жалвали от ЕРП-тата, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не проверявала случая. От регулатора чакали становището на съответното дружество, срещу което е жалбата. След това препращали като отговор въпросното становище на гражданите, без да провери наистина дали има нередност.
Участниците в съвета решиха да се създаде работна група, която да коригира наредбата, уреждаща отношенията между абонатите и ЕРП-тата.
*Статията е обновена към 16.00 ч.
