В разгара на прибирането на реколтата в лозето на унгарския винопроизводител Шандор Фонт има работа за поне 30 души – стига да успее да събере толкова желаещи. В един от последните слънчеви дни очакванията му са да се появяват двайсетина души. В действителност му се налага да се справи с около десетина, повечето – от Румъния. "Срещаме огромни трудности в намирането на хора. Предизвикателството е огромно", обяснява той.
Затрудненията на Фонт са симптом за един по-голям проблем в страни като Унгария, Полша и Чехия, където масовото напускане на гражданите към по-богатата Западна Европа създаде огромен проблем с недостига на работна ръка, разказва "Ройтерс".
Агенцията пише, че тези фактори забавят икономическия растеж на централноевропейските страни и усилията им да се изравнят със стандартите на живот на Запад. За да се справят с липсата на кадри, някои от тези страни се опитват да привличат хора от по-бедните си съседи, включително от такива, които все още не са в ЕС.
Унгарският премиер Виктор Орбан, който издигна ограда по границите, за да спре мигрантите от арабски страни, обяви, че планира да допуска икономически мигранти от "културно приемливи" и близки до унгарския бит страни като Украйна и Сърбия.
След колапса на комунизма в Полша 2.5 милиона души са емигрирали на запад. В Унгария броят им е половин милион, а в Румъния - 3.5 милиона.
"Ако направим анализ на ситуацията след 1989 г., основните проблеми на трудовия пазар в Полша са високата безработица и малкото свободни работни места", обяснява Анджей Кубизиак от най-голямата компания за човешки ресурси в страната. "Но сега ситуацията се обърна на 180 градуса. Предизвикателството днес е да откриеш човек за мястото, а не място за човек."
След години на стабилен икономически растеж процентът на незаетост е рекордно нисък – 4.9 на сто в Унгария и 5.3 на сто в Чехия. В същото време свободните работни места в двете държави са се увеличили до 55 000 и 140 000 съответно, въпреки че в някои случаи работодателите предлагат с 20% по-високо заплащане по време на много ниска инфлация.
Петер Сабо има собстен бизнес. Той произвежда и пакетира червен пипер на прах – една от най-емблематичните унгарски стоки.
"Всяка година при събирането на реколтата ме побиват тръпки. Ако например си търся хора, които да вдигат тежки щайги и кашони, им предлагам между 800 и 1000 форинта на час (2.61 - 3.26 евро), а те просто ми се изсмиват в лицето и ми отговарят: "Виж какво, правителството ще се погрижи за мен."
За сравнение - надницата във Великобритания е минимум 7.20 паунда на час (8.41 евро).
Сабо иска правителството да подпомогне фермерите, като по време на прибирането на реколтата прекратява социалните си програми. Схемите на управляващите осигуряват заетост на близо 250 000 души по проекти като поддръжка на пътища и защита от наводнения.
Специалистите по човешки ресурси посочват, че проблемът е толкова голям, че не могат да изтъкнат в коя област недостигът на кадри се усеща най-силно. Дори привличането на етнически унгарци от румънския регион Трансилвания е трудно, защото те предпочитат да си търсят работа на запад. Според анализатори работодателите може да се принудят да увеличат надниците до двуцифрени стойности в краткосрочен план, за да спрат миграцията към по-богатите съседи.
Според икономисти в дългосрочен план масовото напускане на висококвалифицирани кадри и заменянето им с по-ниско ниво работници е риск за качеството на трудовия пазар и заплаха за чуждестранните инвестиции. През 2016 г. Унгария е паднала с 6 места надолу и е на 69-а позиция в световния индекс за конкурентоспособност, изготвян от Световния икономически форум.
Заплаха има и в продължаването на тенденцията на икономически растеж, който централноевропейските страни бележеха през последните години.