Населението на страната към 1 февруари 2011 г. е 7 351 234 души. Това сочат експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) от Преброяване 2011, които бяха оповестени днес.

Населението намалява и застарява

В периода 2001-2011 г. населението на България е намаляло с 581 750 души, при средногодишен темп на намаление от 0.7%. Факторите, които определят основните тенденции в развитието на населението за страната, са естественото му движение (раждания и умирания) и външната миграция, а в териториален аспект - и вътрешната миграция на населението, и административно-териториалните промени.

По-голямата част от намалението на населението у нас се дължи на естествения прираст. В сравнение с периода между предишните две преброявания 1993-2001 г. неговото влияние се увеличава за сметка на външната миграция. Тогава съотношението между двата фактора е било 62:38% в полза на естествения прираст, докато сега цифрите са съответно 67:33%.

Това е трето поредно преброяване, в което се установява, че броят на хората у нас намалява. В тази бройка влизат проведените през декември 1992 г., март 2001 г. и февруари 2011 г. преброявания. За последните над 110 години, в които се извършват преброявания, най-голям е бил броят на населението през 1985 г. - близо 9 млн. души.

Освен че намалява, населението в България също така застарява. Това беше отчетено по време на днешното събитие. В сравнение с преброяването през 2001 г. процентът на населението във възрастовата група под 18 години намалява за сметка на хората на възраст между 18 и 64 и над 65 години.

Най-голям е относителният дял на населението над 65 години в областите Видин, Монтана и Габрово, а най-малък в Благоевград, Варна и София (столица). Делът на хората във възрастовата група под 18 години е най-голям съотвено в Сливен и Бургас, а най-нисък в Габрово, Перник, Кюстендил, Велико Търново и Смолян.

София и Пловдив - областите с най-голямо население

72.9% или 5 357 633 души живеят в градовете, а 27.1% или 1 993 601 души живеят в селата.

Преброени са 2 826 740 домакинства, като този резултат сочи, че средно в едно домакинство живеят 2,6 души. Броят на преброените жилища е 3 898 688 и в едно жилище съответно живеят средно 1,9 души.

София (столица) е областта с най-голям брой население - 1 359 520 души, следвана от област Пловдив - 671 918 души. Това са двете области с население над 500 000 души и в тях живеят 27.63% от населението на страната, съответно 18.49% в София (столица) и 9.14% в област Пловдив.

С най-малко население е област Видин - 99 016 души, или 1.35% от населението.

В 61 общини преброеното население е под 6 000 души и общо населението във всички тях е 3.2% от населението на страната. 9 общини са с население над 100 000 души, а населението в тях е 39.8% от това на страната. Най голям е броят на общините с население от 10 000 до 20 000 души - 65, и относителният дял на населението в тях е 12.4%.

Към 1 февруари 2011 г. населението на страната е разпределено в 255 града и 5 047 села.

За периода между двете преброявания - 2001 и 2011 г., пет от областните градове имат положителен прираст - София, Варна, Благоевград, Бургас и Велико Търново. Най-много е намаляло населението на градовете Видин (-17.9%), Ловеч (-17,8), Силистра (-16.6%), Разград (-14.7%), Габрово (-13.5%) и т.н.

В седемте града с население над 100 000 души живеят 34.3% от общото население на страната.

 Най-голямото село вече се намира в Софийско

По време на днешното събитие бяха представени данни и за най-малките градове и най-големите села в страната. Мелник запазва първенството за най-малък град в страната, следван от разположения в област Хасково град Маджарово и Плиска. При селата се наблюдава смяна на върха - там столичното село Лозен е изместило силистренското село Айдемир. Челната тройка се допълва от още едно село, разположено близо до София - Бистрица.

Общият брой на населените места, в който не е бил преброен нито един човек, е 186. От статистиката не успяха да представят данни колкото от тези места са се обезлюдили през последните 10 години и се ангажираха да представят данни на по-нататъшен етап.

В 21% от населените места живеят от 1 до 50 души, а в 36% от населените места живеят между 100 и 500 души.

Отказите от преброяване рязко намалели. Окончателните данни ясни през юли

"Двойните броения от електронното преброяване са изчистени. Тази оценка, която съобщаваме, е стабилна". По този начин председателят на НСИ Мариана Коцева коментира въпрос на Econ.bg дали вече са готови данни за това колко души са се преброили по два пъти по време на първия етап от преброяването, което се осъществи по електронен път.

По време на това преброяване са били регистрирани 50 отказа от преброяване. С всеки човек, който е отказал да бъде преброен, са били проведени разговори, били са дадени обяснения и т.н. За сравнение по време на преброяването през 2001 година броят на отказите е бил 4500. От НСИ отчетоха, че намалението се дължи и на проведеното за първи път тази година електронно преброяване.

Окончателни данни от преброяването ще има в началото на месец юли. Тогава трябва да бъдат обработени и подробни данни от 4.2-та милиона книжни анкетни карти. По това време ще станат ясни и данните за това колко хора са се самоопределили с етнос, различен от българския.

По време на днешното събитие от националната статистика отрекоха да са давали право на ПП "Другата България" да прави преброяване в чужбина. Получените данни няма да бъдат смятани.

Систематизирани данни от НСИ ще откриете в прикачения файл!