Над 76% от държавните дружества внедряват или вече са въвели вътрешни правила и влизат в синхрон с наредбата за диверсифициране на парите на държавните предприятия в банките. Това заяви финансовият министър Петър Чобанов по време на отчета за свършеното от управляваното от него ведомство.

По думите му нетните експозиции на държавните дружества са намалели над два пъти – от 47% към края на март до 22% към края на ноември.

По отношение на спекулациите, че наредбата се изпълнява фиктивно и парите на държавните дружества не се променят, Чобанов посочи, че няма как това да е вярно, тъй като се вижда, че средствата намаляват.

Припомняме, че преди дни вицепремиерът по икономическите въпроси Даниела Бобева също заяви, че диверсификацията на парите на държавните дружества се изпълнява по план. Наредбата за равномерно разпределяне на средствата на предприятията с над 50% държавно участие, засяга 234 компании.

По време на отчета министърът заяви, че през 2017 г. напълно трябва да отпадне данъка върху лихвите по депозитите, като това ще става поетапно. Налогът ще пада 8% от 2014 г, на 6% през 2015 г., 4% през 2016 г. и от 1 януари 2017 данъкът ще падне.

Чобанов каза още, че приходите в хазната се увеличават. Повишението е основно от постъпления от корпоративен данък, което се отразява положително върху дефицита, който в края годината ще бъде 2%. Министърът уточни, че е възможно дори нивото да е под този процент.

От отчета стана ясно, че правителството е спестило пари от лихви, които е трябвало да бъдат наложени върху средствата, които държавата връща на бизнеса. Чобанов посочи, че ако в началото на юни държавата е дължала 313 млн. лв. невъзстановено ДДС към бизнеса, то към 1 ноември неразплатените средства са в рамките на 196 млн. лв.

От началото на юни до началото на ноември Министерството на финансите е възстановило ДДС в размер на общо над 3 милиарда лева. Възстановяването на ДДС към бизнеса е било приоритет на Министерство на финансите през 2013 година, заяви още министър Чобанов. 

"Един от основните принципи, върху които се фокусирахме през последните месеци е възстановяването на ДДС навреме. Възстановяването на данъка създава и повече ликвидност и спестява на бюджета разходи за лихви, които се дължат за забави", коментира Чобанов.  

По думите му работещата икономика плаща повече данъци. Така към края на годината има 200 млн. лв. повече внесен корпоративен данък.

Един от фокусите на финансовото министерство през 2014 година ще бъде водената фискална политика да помага на бизнеса, както и да се подобри ефективността на пулбличните разходи.

По думите му 80 млн. лева ще бъдат предоставени на министерствата от фонда за растеж, а останалите над 400 млн. лв. ще бъдат използвани за намаляване на регионалните различия.

Според Чобанов не може да се каже към момента колко точно ще бъдат средствата, които ще изгубим по европрограмите, но по думите му те категорично ще са много по-малко от очакваното. Според данните на министъра се очакват загуби на средства по Оперативна програма "Административен капацитет". 

Министърът отчете, че значително се подобрява режима на единната сметка за плащане на задължения към бюджета. Той добави, че се въвежда режим „Касова отчетност на ДДС“ за малки предприятия. Целта е да се подобри ликвидността на малките и средни фирми и да бъде намалена междуфирмената задлъжнялост.

Според него също така се усъвършенства и данъчната преференция за преотстъпване на корпоративен данък в размер на 100% за предприятия, извършващи производствена дейност в общини с висока безработица.

Министърът отчете още подобряване на режима за обезпечения върху акцизни стоки.

В същото време се запазва намалената акцизна ставка за природния газ, използван като моторно гориво, в размер на 85 стотинки за гигаджаул, до 2019 г.

В отчета на Чобанов беше включено и запазеното данъчно облекчение за младите семейства.

Министърът каза още, че „заиграването с Валутния борд не носи ползи никому“ по повод спекулациите за евентуалното отпадане на борда следващата година.

По думите му бордът е стабилна рамка с много защитни механизми и добави, че това е паричният режим, с който ще влезе в еврозоната.

Прогнозите на финансовото министерство показват, че страната ни може да кандидатства за членство в еврозоната в рамките на мандата на кабинета.