Кладенецът е с ширина от 0,8 м. Независимо от този голям за разбиранията по отношение на кладенците размер, добивът на злато е ограничен до физическите възможности на човека.
При по-дълбоко спускане, това може да е много опасно за човешкия организъм, тъй като е свързано с висока температура, влажност, логистика и възможността от сеизмична активност.
За щастие, при петролната промишленост такива ограничения, свързани с физическото състояние на човека няма, затова компаниите, занимаващи се с добив на нефт могат да извършват и по-дълбоки сондажи.
Ето и най-дълбоките кладенци и сондажи в света
Z-44 Chayvо
Най-дълбокият в света петролен кладенец, известен като Z-44 Chayvo е на дълбочина от около 13 км, което е равно на високият небостъргач в света Бурж Халифа в Дубай– 15 км. Това е и два пъти над височината на полет с въздушен балон.
От сондажа на този шелфа се очаква добив от най-общо 2,3 млрд. барела петрол и 17,1 трлн. Куб фута природен газ.
Пробиването на кладенеца на нефтеното находище Chayvo е от Exxon Neftegas Ltd (ENL). Находището е едно от трите полета в североизточния бряг на Сахалин и е част от проекта Сахалин-1, разработван от международен консорциума между ENL с 30%, японската Sodeco – 30%, индийската ONGC Videsh с 20% и две дъщерни дружества на „Роснефт“ - RN Astra ( 8.5%) и Sakhalinmorneftegaz Срок (11.5%). Стойността на разработката е около 12 млрд. долара.
До пробиването кладенеца Z-44 Chayvo и други подобни на него, лидерското място заемаше Колският свърхдълбок кладенец, разположен в западната част на Русия.
OP-11 (Русия, 12 345 м)
От съобщение на компанията Exxon Neftegas през януари 2011 г. става ясно, че пробиването на кладенец с най-дълъг вертикал е близо до завършване.
OP-11 е разположен на находището Odoptu и също е с рекорд по продължението на хоризонталния ствол – 11,475 метра. Дейностите по прокопаването са завършили само за 60 дни.Общата дължина на ствола на OP-11 на находището Odoptu е 12 345 м (7,67 мили), като това е нов световен рекорд по пробиване на кладенец с голямо отклонение от вертикала.
OP-11 е също така на първо място в света и по разстоянията между забоя и хоризонтала – 11475 м (7,13 мили). В случая Exxon Neftegas е осъществила дейностите по пробиването на кладенеца за 60 дни с помощта на разработена от нея висока технология за скоростно пробиване и комплексен контрол на качеството на тази дейност.
BD-04A –(Катар, 12 289 м)
През месеца май 2008 г. на нефтеното находище Al-Shaheen в Катар, компанията Maersk прави геоложко проучвателен кладенец на дълбочина от 12 289 м.
Удължението на хоризонталния ствол е 20 902 м. DB-04A е пробит за общо 36 дни, като за целта е използвана платформа GSF Rig 127 на компанията Transocean.
По-голяма известност Transocean придобива през април 2010 г. след аварията на нефтената платформа Deepwater Horizon в Мексиканския залив, където компанията е била оператор на тази сондажна платформа по договор с ВР.
Колският свръхдълбок сондаж (направен по времето на СССР, 12 262 м)
Колският свръхдълбок сондаж е записан в книгата на рекордите на „Гинес“ като най-дълбокото навлизане на човека в земната кора.
Намира се в северозападната част на Колския полуостров, в Печенегския руден район на Мурманска област, на 10 километра западно от град Заполярни и до 2008 г. официално това е най-дългият сондаж в света.
Когато през месец май 1970 г. при езерото с труднопроизносимото име Вильгискоддеоайвинъярви е започнало пробиване, се е предполагало, че дълбочината на сондажния кладенец може да достигне до 15 км. Но заради високите температура (до 230 градуса по Целзий) дейностите са били прекратени.
Кладенецът е дал възможност за получаване на уникални научни данни. В частност става въпрос и за поставянето под съмнение на двуслойният модел на земната кора, проучено е физическото поле на Земята и др. Сега кладенецът е консервиран. Обектът е засекретен.
Bertha Rogers (САЩ, 9583 м)
Този пореден свръхдълбок сондажен кладенец се намира в нефтогазовия басейн Анадарко в щата Оклахома.
При прилагането на ново оборудване компанията Lone Star прави пробив за 520 дни, но впоследствие дейностите спират, тъй като прокопаващите се натъкват на поле от течна сяра.
Дейностите са стрували според някои сумата от 7 млн. долара, според други - 15 млн. долара.
Някои от наблюдателите го класифицират като „най-дълбоката суха дупка“.
Baden Unit (САЩ, 9159 м)
Кладенецът е пробит от компанията Lone Star в близост о Анадарко. Разработката започва през 1970 г. и продължава 545 дни. За кладенеца са използвани 1700 тона цимент и диаманти. Цената на кладенеца струва на компанията 6 млн. долара.
KTV Hauptborung (Германия, 9101 м)
Свръхдълбокият кладенец KTV Hauptborung е пробиван цели четири години – от 1990 г. до 1994 г. Плановете са били да достигне дълбочина от 12 км, но заради неочакваните високи температури пробиващите са достигнали само до 9,1 км.
Благодарение на прозрачността на данните за технологията и научната документация KTV Hauptborung остава сред известните кладенци в света.
Практически кладенецът може да се нарече „отражение на световната мода“ и е по-скоро отзвук на Колския свръхдълбок сондаж в Русия.
Zistersdorf UT2A (Австрия, 8553 м)
През 1977 г. в района на виенския нефтогазов басейн, където са установени няколко малки находища на нефт е пробит кладенецът Zistersdorf UT1A.
Когато на дълбочина от 7544 м са открити неизвлекаеми запаси от газ, първата платформа неочаквано се разрушава и компанията OMV е принудена да пробие втора. Този път обаче не са открити дълбоки залежи от въглеводородни ресурси.
Siljan Ring (Швеция, 6 800 м)
В края на 80-те години в Швеция в кратера на Siljan Ring е пробит едноименен кладенец.
Според хипотезата на учените, именно на това място се е предполагало да има находище на природен газ от небиологичен произход.
Резултатът от пробиването е предизвикал обаче разочарования както сред инвеститорите, така и сред научните среди.
Въглеводороди в промишлено количество така и не са открити. Втори пробив е осъществен през 1990 г. също неуспешен, а търсенето на природен газ продължава от края на 2000 г.
