Министерство на правосъдието предлага революционен закон за борбата с трансграничната престъпност. Става въпрос за проект на Закон за Европейската заповед за разследване, с който чужди служби ще могат дори да извършват прихващания на далекосъобщения на българска територия, да проверяват банкови сметки и дори да използва служители на прикритие в разследвания на престъпления, съобщи БГНЕС. 

Приемането на законопроекта е свързано с европейска директива, сред инициаторите на която е била и България.

"В момента в Европейския съюз няма единна цялостна система за събиране на доказателства въз основа на принципа на взаимно признаване в отношенията между държавите членки при наказателни дела с трансгранично измерение. Необходим е нов подход, който да се основава на принципа на взаимно признаване и на един единствен инструмент, наречен Европейска заповед за разследване”, гласят мотивите на авторите на законопроекта. 

Въвеждането на Европейската заповед за разследване ще позволи държавите членки на ЕС да изискват, а българските съдебни власти да разрешават: временно предаване на задържани лица с цел събиране на доказателства; проверки на банковите сметки и финансовите операции на заподозрените или обвиняеми лица; разследвания под прикритие и прихващане на далекосъобщения; мерки за запазване на доказателства. 

Даден е и конкретен пример - Европейската заповед за разследване ще намира приложение при събирането на доказателства за престъпления, които се намират в "цифров облак” или са разположени някъде другаде по света. На практика чужди служби ще могат да прихващат далекосъобщения, да проверяват банкови сметки и дори да използва служители на прикритие в разследвания на престъпления. 

Законопроектът регламентира и строги изисквания, които ще гарантират спазването на гражданските права и свободи при приложението на ЕЗР. Определени са и строги крайно срокове за събирането на исканите доказателства - държавите членки разполагат с кратък срок - най-много 30 дни, за признаването или изпълнението на ЕЗР.

Извършването на процесуално-следствените действия ще става в рамките на до 90 дни. Когато това практически не е възможно, изпълняващата държава ще трябва да уведомява без забавяне компетентния орган на издаващата държава, като посочва причините за забавянето и приблизителното време, необходимо за вземане на решението. В такъв случай срокът може да бъде удължен с най-много 30 дни. 

"Приемането на Закона за Европейска заповед за разследване ще доведе до по-добро взаимодействие между органите на държавите членки при трансграничните наказателни разследвания в ЕС чрез замяна на фрагментираната правна уредба с единен, цялостен инструмент за получаване на доказателства при определени строги крайни срокове за събирането им; ясни основания за отказ и намалена документация; бързина в производството; ефективно разследване на престъпленията с трансграничен елемент; гарантиране на основните права на засегнатото с ЕЗР лице, като издаващите органи ще преценят необходимостта и пропорционалността на исканото процесуално-следствено деи?ствие”, смятат от МП. / iNews.bg