Оздравяването на БДЖ ще струва на държавата 300 млн. лв. Това стана ясно от представянето на стратегията за развитие на българската железница за следващите 7 години, която бе представена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" Владимир Владимиров, генералният директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) Милчо Ламбрев и др.
Документът е изготвен на базата на цялостен анализ на работата на БДЖ между 2002 и 2015 г. и набелязаните мерки са разделени в 5 основни направления, а за всяко от тях са разработени по няколко сценария. Те предстои да бъдат подложени на широка обществена дискусия, а също да се разгледат и от депутатите от ресорната комисия, информира iNews.
През цялото време документът ще бъде абсолютно отворен за изменения и нови предложения, а работата ще бъде надпартийна, увери Московски. И допълни, че документът е изготвен така, че да се приеме от парламента и да се изпълнява без значение кой е в изпълнителната власт и кой начело на компанията.
За да работи по-ефективно БДЖ, компанията ще има нужда от нови влакове. Според песимистичния сценарий това означава до 2022 г. за целта да бъдат инвестирани 210 млн. лв., с които да бъдат закупени 15 изцяло нови и модерни влакови композиции с електрически локомотиви. При оптимистичния сценарий инвестицията ще бъде 430 млн. лв., а влаковете – 30, обясни Владимир Владимиров. Втората основна част от стратегията касае информационното обслужване на компанията. За да бъде услугата, която предоставя БДЖ, достатъчно добра, няма как да не бъдат въведени и интелигентни системи за управление на влаковете, допълни Владимиров. Той даде пример с "БДЖ – Товарни превози", която работи с 4 платформи, докато аналогичното дружество в Унгария използва 14.
Железопътният ни превозвач обаче няма да успее сам да се справи с осигуряването на необходимите за тези цели средства. Затова третото направление за 7-годишния период, който обхваща стратегията, предвижда държавна инжекция от 300 млн. лв., стана ясно от думите на шефа на "Холдинг БДЖ". Той уточни обаче, че тези средства могат да намалеят до 134 млн. лв., ако бъде продадена компанията "БДЖ – Товарни превози".
Четвъртият пакет мерки също е насочен към осигуряването на средства за инвестиции в БДЖ. Той предвижда холдингът да се освободи от всичките си излишни активи като свободни сгради, локомотиви, вагони и т.н. Тази собственост се оценява на 69 млн. лв. Получените средства ще се използват предимно за покриване на задълженията на БДЖ към кредиторите, които към момента възлизат на 75 млн. лв. стана ясно от думите на Владимиров.
Последната група мерки предвижда преструктуриране на холдинга, който след това да има по-малки функции и да действа предимно като шапка на дъщерните компании.
Изпълняването на стратегията и особено частта с помощта от държавата минава през одобрението и на Европейската комисия, обясни Ивайло Московски. След като документът бъде широко обсъден от всички засегнати страни, обществото и транспортната комисия в парламента, той може да претърпи редица подобрения. След това ще влезе за обсъждане в парламента и се очаква да бъде приет. Предвиждаме планът да бъде ратифициран от ЕК, за да може така да се отвори вратата на държавата да се намеси за покриването на дълговете към кредиторите", каза Московски.
Оздравяването на БДЖ няма да мине и без намаляване на личния състав в различните компании от холдинга, обясни още Владимиров. Анализите, направени преди изготвянето на стратегията, показват, че в "БДЖ – Пътнически превози" има 600 човека в повече, а в "БДЖ – Товарни превози" те са 630. Владимиров обаче беше категоричен, че това не означава, че в компаниите започват съкращения. Думите му бяха потвърдени и от министър Московски. Двамата обясниха, че намаляването на състава ще става поетапно и за дълъг период от време, като ще се цели намаляване на личния състав чрез пенсиониране на хората, достигнали съответната възраст за това.
Има идеи за отдаване на някои жп линии на концесия, съобщи генералният директор на НКЖИ Милчо Ламбрев. То обясни, че дружеството има доста трасета, които генерират загуби, а в същото време печелившите са малко. Затова един от вариантите е някои линии да бъдат отдавани на концесия. Към момента такива идеи има предимно за трасета, които свързват добивни мини с основните железни пътища. За други линии, за които към момента не проявява интерес никой – нито общините, нито частни фирми, се предвижда да бъдат консервирани. "Последната мярка, след като сме опитали всичко, ще бъде закриване на дадена жп линия", категоричен бе Ламбрев.
В същото време обаче НКЖИ планира и разширяване на оперираната железопътна мрежа. Освен подобряването на условията за движение по трасетата София-Варна, София-Бургас, подбалканската линия и връзките от сръбската граница до Черно море и до Турция, НКЖИ работи и за свързване с изграждащите се нови индустриални зони с основните жп трасета. По този начин железницата ще може да поеме голяма част от товарите, които ще се произвеждат в тези нови зони и ще стане по-конкурентна на автомобилния транспорт, каза още Ламбрев.
Именно в него се крие една от причините за лошото състояние на БДЖ, обясни Ивайло Московски. Проблемът е в таксите, които се заплащат от ТИР-овете и от товарните влакове. "В най-лошия случай за един камион се плаща винетка за 1500 лв. и срещу тези средства камионът цяла година троши пътищата. "В същото време парите от винетки не стигат дори за поддръжка на пътната мрежа, да не говорим за инвестиции и развитието й", каза Московски. Затова с въвеждането на тол таксите за тежкотоварните камиони, държавата поне ще изравни конкурентните условия между жп и шосеен транспорт, стана ясно от думите на министъра.
