Договорът за АЕЦ "Белене" включва плащането на неустойка, ако българската НЕК се откаже от проекта. Това разкриха пред "Комерсант" два източника, запознати с договореностите.
От НЕК може да се поиска да плати компенсации за поръчаното оборудване, като размерът на неустойката може да достигне 1 милиард евро, предаде БГНЕС.
Българският премиер Бойко Борисов съобщи миналия петък, че страната му се отказва от големите проекти с Русия - АЕЦ "Белене" и петролопровода "Бургас-Александруполис". Официалните решения затова още не са взети. Но фактически България не финансира проектите от 2009 г., откакто правителството на господин Борисов смени кабинета на Сергей Станишев. Също така България сега смята за по-малко важен и третият ключов съвместен енергиен проект - газопроводът "Южен поток". Тя се интересува повече от "Набуко", пише руското издание.
София почти не участва в проекта за строителство на петролопровод от Бургас за гръцкия Александруполис от началото на 2009 г., когато на власт дойде правителството на Бойко Борисов. Проектът е замрял на стадий техническа и икономическа обосновка. По данни на "Транснефт" дългът на София достига 4,88 милиона долара.
Тръбопроводът трябва да бъде дълъг около 280 км, капацитетът му - 35 милиона тона петрол годишно /с възможност за увеличаване до 50 милиона тона/, цената - около 1 милиард евро. В края на 2004 г. Русия, България и Гърция подписаха меморандум, а през март 2007 г. бе създаден операторът Trans-Balkan Pipeline B.V. /51% има Русия, по 24,5% - Гърция и България/.
Строителството на АЕЦ "Белене" също е спряно от 2009 г., когато от проекта излезе германската RWE. Контролът /51%/ остава в ръцете на българската НЕК, чийто подизпълнител е руската "Атомстройекспорт" /АСЕ/. Цената на АЕЦ, според договора от 2008 г., достига 4 милиарда евро. Русия предложи на България да финансира строителството за сметка на кредит или да купи дял в атомната централа. Сега АСЕ подготвя площадката за започване на работата, поръчано е част от оборудването. Договорът с НЕК за подготовката на строителството изтича в края на септември.
Вицепрезидентът на АСЕ Генадий Тепкян заяви, че при започване на финансирането компанията е готова да започне работа от 1 октомври. Бойко Борисов не взе отношение към третия голям енергиен проект между Русия и България – участъка от газопровода "Южен поток".
Миналият петък Борисов не взе отношение към третия голям енергиен проект между Русия и България - участъка от газопровода "Южен поток". В събота това направи зам.-министърът на външните работи Марин Райков. От думите му стана ясно, че европейският газопровод "Набуко" е по-важен за неговата страна.
На преговорите между Москва и София винаги са се обсъждали всичките три проекта, макар официално да не е потвърждавана каквато и да било връзка между тях. Впрочем, разговорите по "Южен поток" спряха още преди година заради разногласията кой ще държи контролния пакет акции в съвместното предприятие с България, кой ще получи земята, върху която ще бъде построен газопровода, и кой ще определя транзитната такса за транспортирането на газа.
Руските власти за момента не са реагирали официално на демарша на София. Източник на Интерфакс в МВнР заяви, че официални уведомления от българските власти по тези въпроси не са получавали. Не са получени и от "Транснефт", но признават, че България "в последно време се отнася прохладно към проекта". "Росатом" също не беше учуден от новата информация в изказванията на българския премиер.
