Всеки закон, кодекс или подзаконов нормативен акт ще влиза в законодателната програма на Министерския съвет, само ако има частична или цялостна оценка за въздействието. Това предвижда проект на Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, публикуван за обществено обсъждане.

За задължителна оценката на въздействието на всеки от предлаганите нормативни документи отдавна настояват икономисти и представителните организации на бизнеса. Инициатор на проекта е вицепремиерът по административната реформа и вътрешен министър Румяна Бъчварова.

“Наредбата предвижда в законодателната и оперативната програма да се съдържат изготвените частични оценки на въздействие на актовете, включени в програмите, както и информация за това дали по тези актове е необходимо извършване на цялостна оценка. Предвидено е частична оценка да се извършва на всеки проект на закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет и да не се извършва, в случай, че на съответния проект на нормативен акт е изготвена цялостна оценка на въздействието. Извършването на частична оценка на въздействието предшества включването на съответния нормативен акт в законодателната и/или оперативната програма на Министерския съвет”, обяснява нововъведението вицепремиерът по административна реформа.

Наредбата определя и образците на частичната предварителна оценка на въздействието и на консултационния документ, който следва де се използва при провеждането на обществените консултации в процеса по извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието.

Частичната предварителна оценка за въздействието следва да има минимално съдържание, което да включва: описание на проблема и въпросите, които оправдават действието от страна на държавните органи; целите на предложеното действие от страна на държавните органи по конкретен и измерим начин, с ясен времеви график за постигане на целта; идентифицираните възможни решения, които ще се разгледат при изготвянето на законопроекта; качествено описание на всички значителни потенциални икономически, социални и екологични ползи в резултат на предприемане на действието; оценка дали административният товар ще се увеличи или намали; оценка дали предложението ще изисква стандартна или пълна оценка на въздействието; обобщение на основните въпроси за консултация, идентифициране на основните заинтересовани страни, които ще бъдат засегнати и посочване на планирания график за консултации; подпис на отговорното лице, удостоверяващо че оценката на въздействието аргументирано представя вероятните ефекти от предложеното действие; приемането на нормативния акт предвидено ли е в европейското законодателство.

При цялостна предварителна оценка на въздействието ще се наблюдават: оценката на въздействието върху малките и средни предприятия; ще се прави анализ на разходите и ползите; стандартен модел на разходите и мултикритериен анализ. Наред с инструментите за извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието, наредбата включва и разпоредби за провеждането на обществените консултации по време на процеса на извършване на оценката. Предвидено е те да се провеждат на Портала за обществени консултации, както и съгласно спецификата на актовете да се избират и други подходящи форми за провеждане на обществени консултации.

От документацията става ясно още, че вместо двуседмичен срок, който масово бе използван от администрацията за провеждане на обществени консултации, ще се премине към 30-дневни предварителни обсъждания. Ако все пак е нужно приемането на нормативния документ в по-кратки срокове и обществените консултации трябва да са под един месец, това следва да се аргументира.