В 18 от 28 области в страната питейната вода за населението не отговаря на здравните стандарти за безопасност. Това се казва в анализ на ресурсите на страната, направен по поръчка на МОСВ и включен в проекта на водна стратегия. Подаването на вода за питейни нужди от замърсени водоизточници би трябвало да бъде забранено според европейска директива.

Откакто България е член на ЕС са издадени забрани за ползване на четири източника показва справка от Министерството на здравеопазването. Става дума за тези в Симеоновград, Меричлери, Татарево и Поибрене. Най-зле е положението с чистотата на водата в област Пазарджик. Там нормата от 5% нестандартни показатели, препоръчана от Световната здравна организация, е надхвърлена над два пъти. Увеличават се и замърсителите в областите Кюстендил и Пловдив, където доскоро не е имало проблеми, информира в. "24 часа".

Заради липсата на модерни пречиствателни станции в отделни селища има замърсяване дори с манган и канцерогенните съединения на хром, арсен и олово. Най-тежко е положението в област Плевен, където в 14 села питейната вода е замърсена с тежки метали. В анализа се споменават и алуминий, пестициди и бензен в единични населени места. Голямо е замърсяването и с нитрати, като здравните норми се надвишават от 2 до 5 пъти. Това е характерно за области, където се ползват плитки подземни източници и се развива земеделие. Най-тежък бил проблемът в Ямболско, Шумен, Русе и Велико Търново. За тези места трябва да се намерят алтернативни източници, защото нитратите не се пречистват, обясняват от МЗ.

Микробиологично замърсяване има в 11 области. Заради лошата дезинфекция в 357 по-малки водоснабдителни системи са хващани бактерии от вида ешерихия коли, които са силно токсични и наличието им означава замърсяване с фекалии. В 65 зони пък има бактерии ентерококи.

82 подземни източника в страната имат проблеми. Най-много са те в Дунавския басейнов район, където са установени сериозни замърсявания с нитрати, амоний и фосфати, в Софийската котловина, Добруджа, Русе-Силистра, край Плевен и т.н. Подобни резултати се наблюдават и в района на Варна, Несебър, Бургас и в басейните на почти всички черноморски реки.

Междувременно днес Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) подписа договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда" (ОПОС) за осъществяването на реформата във ВиК сектора. Общият бюджет е 16 762 475.40 лв. Проектът се финансира от Кохезионния фонд на Европейския  съюз (80%) и от държавния бюджет на Република България (20%) чрез ОПОС. Той ще се изпълнява 30 месеца, информира МРРБ.

Очакваните резултати по проекта са:

• създаване на информационни системи с данни за оператори, собственост, инвестиционни програми и планове за развитие, водната инфраструктура в страната и др.;
• усъвършенстване и развитие на нормативната уредба в отрасъл ВиК;
• изготвяне на Стратегия за развитие и управление на отрасъл ВиК за периода 2014-2024 г.;
• изграден капацитет от експерти от АВиК и ВиКО за управление и развитие на системите и съоръженията и предоставяне на услуги.