Правителството одобри пакет от закони, които регламентират сферата на националната сигурност. Четирите законопроекта са за управление на системата за защита на националната сигурност, за Държавна
агенция „Разузнаване”, за военното разузнаване и за Националната служба за охрана, съобщават от пресцентъра на Министерски съвет.
Създава се регламентация за парламентарен контрол над разузнавателните служби и НСО, както и законови възможности за участие на гражданите чрез техни организации в политиката за национална
сигурност.
Проектът на закон за управлението на системата за защита на националната сигурност е рамков. Посочени са принципите на функциониране на системата и ролята на институциите, както и
задачите и правомощията на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Нов момент е включването в управлението на системата за защита на националната сигурност на правомощието да се осъществява парламентарен и граждански контрол върху разходването на ресурсите за
осъществяване на дейностите, механизмите за тяхното управление, разпределението между различните органи и организации.
В проекта на закон за Държавната агенция „Разузнаване” (ДАР) е регламентирана цялостно разузнавателната дейност (с изключение на военноразузнавателната), функциите и дейностите на
агенцията, както и основните методи и средства, които ДАР прилага и използва за изпълнение на поставените й задачи.
Определен е редът за предоставянето на информация на други държавни органи, организации и лица. Спазен е принципа на председателя на Народното събрание, на президента и на министър-председателя да
се предоставя еднаква по обем и съдържание информация. Регламентирано е правото на президента, съгласувано с министър-председателя, да възлага задачи на агенцията и да се запознава с доклада за
дейността й преди внасянето му от МС в Народното събрание за приемане.
Третият законопроект предлага правна регламентация на организацията, дейностите, задачите и функционирането на разузнаването във въоръжените сили, както и на статута на неговите
служители, правомощията и отговорностите за управлението му.
Регламентирано е сътрудничеството с военноразузнавателните органи на други държави и структури в НАТО и ЕС. Общото ръководство на военното разузнаване и контролът върху дейността на Служба „Военна
информация” се осъществяват от министъра на отбраната, а върху разузнаването в Българската армия – от началника на отбраната. Изрично е посочено, че на структурите за военно разузнаване не се
възлагат задачи от вътрешнополитически характер и че те не събират, обработват и анализират информация от вътрешнополитически характер.
Проектът на закон за НСО предвижда да се запази военният статут на служителите, като основание за това е особеният характер на дейностите, свързан с изпълнение на държавната
служба. Общото ръководство на НСО се осъществява от Президента на Република България, който назначава и освобождава началника съгласувано с МС, назначава и освобождава заместник-началниците,
утвърждава структурата и числения състав, удостоява офицери с висши офицерски звания.
Изброени са длъжностните лица, които имат право на охрана, както и видовете охрана, които се предоставят на територията на страната и извън нея, а също и в мирно и военно време, посочени са
дейностите, които съставляват охраната. Охраняваните лица не могат да откажат охрана и са длъжни да се съобразяват с указанията за безопасност, дадени от НСО.