Националната служба по зърното и фуражите предостави информация за окачествяването на пшеницата от реколта 2010 г., която ще послужи за подпомагане на зърнопроизводители, зърнопреработватели и търговци, съобщиха от МЗХ.
От службата информират, че в периода на жътвената кампания са били взети 1 896 броя проби от 1 507 783 тона пшеница от зърнопроизводителните райони на страната във всички области, което съставлява 40,2% извадка по отношение на цялото реколтирано количество от 3 764 449 тона и формира представителността на извършеното окачествяване.
Окачествяването се е извършило по основни косвени показатели на БДС и БДС ISO, които определят потребителната и търговската стойност на зърното.
Пшеничното зърно реколта 2010 се градира общо за страната по качествени показатели съгласно приетите групи, като от първа група са окачествени 1,1 % от пробите, от втора - 4,3%, от II Б група - 18,4% и от III група - 76,2%.
Прегледът по години показва, че качеството на зърното реколта 2010 година е сравнимо с предходните 2004, 2007 и 2009 година.
Тази година, както и през предходни реколтни години след 2003, преобладава зърното от трета група.
В сравнение с миналата реколтна година се наблюдава увеличение на дела на зърното от трета група с 3,2%, уточняват от службата по зърното. Като цяло размерът му е сравним с този от 2009 години и се запазва тенденцията след 2003 година количеството от тази група да бъде над 70%.
Големият процент зърно отнесено към ІІІ група е повлиян най-вече от ниските нива на добив на мокър глутен и число на хлебопекарна сила. През настоящата реколта се отчита намаление с 1,2% на количеството зърно от втора Б група спрямо миналата година.
През настоящата реколта се забелязва леко увеличение на дела на пшеницата от първа група с 0,2%, но като цяло се запазва състоянието след 2004 година да не преминава границата от 1% като само през 2007 година е достигало до 1,7%.
Количеството на зърното от първа, втора и втора Б група през тази реколтна година възлиза на 23,8%, което е с 3,2% по-малко от миналогодишната реколта. Запазва се тенденцията през последните пет години, пшеницата от тези три групи да варира, като най-ниска е била стойността през 2006 г.- 11,3 %, и най-висока - през 2005 г.- 27,8%.
Необходимо е да се отбележи, че в отнесените към трета група попадат количества пшеница със сравнително добри хлебопекарни показатели и не означава, че пшеницата от тази група е непригодна за производство на хляб и хлебни изделия.
Същевременно много от тези количества имат ниво на хектолитрова маса над 72 кг/хл; добив на мокър глутен - над 20 - 22% и число на хлебопекарна сила над 45 условни единици, което позволява тази пшеница да се преработва в брашна, които да се влагат в производството на хляб и хлебни изделия. Тези количества съставляват 10,8% от анализираните проби, отнесени към ІІІ група, които могат да се обособят като ІІІ+ група. В сравнение с реколта 2009 година, тези количества са с 9,9% по-малко.
От направения анализ за качествената характеристика на произведената пшеница може да се обобщи, че при производство от около 3 764 449 тона, 34,6% от тях, или 1 302 499 тона са с качество, удовлетворяващо изискванията на мелничарския отрасъл за производство на брашна за хляб и хлебни изделия и е достатъчно за хлебния баланс на страната. От службата допълват за сравнение, че за последните пет реколтни години този процент е варирал между 33% през 2006 г. и достигнал 47,7 % през 2009 година.
Като цяло зърното от пшеница реколта 2010 задоволява технологичните изисквания на зърнопреработката и хлебопроизводството. Общо 34,6% от очакваното производство на пшеница е с показатели над минималните технологични изисквания: хектолитрова маса над 72,0 кг/хл, добив на мокър глутен над 20,0% и число на хлебопекарната сила над 45,0 усл. ед., което покрива потребността на страната от зърно за хляб, хлебни и сладкарски изделия.
Може да се отбележи, че стойностите на основните показатели характеризиращи качество на пшеницата са относително сравними с тези от последните пет години, което гарантира осигуряването на хлебния баланс на страната през настоящата реколтна година.
Въпреки, че агроклиматичните условия, като цяло благоприятстваха формирането на по-високи добиви и по-добро качество на пшеницата, неблагоприятната климатична обстановка при прибиране на реколтата, оказаха негативно влияние върху тях. И тази година се потвърждава извода, че там където зърнопроизводителите са използвали добър посевен материал и сортове подходящи за региона, неблагоприятните климатични условия не са оказали съществено влияние върху добива и качеството на пшеницата.