Ръстът на работната заплата в България трябва да бъде обвързан с ръста на производителността на труда. Това заяви днес директорът на регионалното бюро на фондация "Фридрих Еберт" в София Марк Майндаурус. Той добави, че през последните 10 години производителността на труда в страната се е увеличила с над 50% и че това се дължи на факта, че работната заплата се е увеличавала с по-ниски темпове.

Според експерта тези данни означават, че производителността на труда се дължи не толкова на модернизацията или на въвеждането на нови технологии, а по-скоро на задържането на ръста на заплатите. Той добави, че в резултат от това много сектори са "дръпнали" в технологично отношение, докато други сектори са останали на много ниско ниво.

Майндаурус има предвид множеството изследвания, според които производителността на труда в България е една от най-ниските в Европа. Въпреки малкото инвестирани капитал, ноу-хау, организационна структура, умения, управления и др., които съставят производителността на труда, до скоро в България заплатите в някои сектори се увеличаваха значително. След началото на кризата обаче тази картина малко или повече се промени.

Българската промишленост е успяла да достигне върховите си нива на производителност, отбелязани през 1988 г., едва през 2008 г. Това стана ясно днес от представени данни от проучаването на промените в българската промишленост за периода 1997-2008 г., изготвено от Българската стопанска камара с помощта на фондация "Фридрих Еберт". От тях стана ясно още, че предишният, по-нисък пик е бил през 2006 г., когато са били достатигнати нивата от 1990 г.

Производителността на труда се е увеличила 4 пъти за периода от 1998 (считана за базова) до 2008 г. За същия този период работните заплати са се увеличили около 2.5 пъти. 

Зам.-преседателят на стопанската камара Камен Колев заяви, че периодът може да бъде разделен на две части: От 1998 до 2004 г., когато производителността на труда се е увеличавала повече от заплатите, и от 2004 до 2008 г., когато ръстът на заплатите е задминал този на производителността на труда. Колев обясни още, че ръстът на заплатите се е дължал на съкращаването на персонал.

През посочения период заетостта в промишлеността е стартирала от 104% през 1997 г. и е стигнала до 88.2% през 2008 г. В този период е имало период на намаление (1997-2001 г.), устойчиво, макар и ниско увеличение (2002-2007 г.) и начало на съкращения (започнали през 2008 г. и продължаващи и до момента).

В рамките на днешното събитие беше представен и условен тест, изготвен от стопанската камара, за това как икономиката се справя през първите месеци на рецесията - първото полугодие на 2009 г., сравнено със същия период на миналата година.

Според данните, представени от зам.-председателя на камарата Димитър Бранков, сред секторите, които преживяват по-добре кризата, са: хранително-вкусовата промишленост, производството на текстил (без дрехи), енергийният сектор и производството на превозни средства.

По думите на Бранков много трудно е да се прогнозира бъдещето на фирмите, занимащави се с производство на дрехи, дори когато свърши кризата. В същото време с относително влошаване на позициите са отрасли като нефтопреработването, добивът на метални руди и неметални суровини, химичните продукти, металолеенето, машиностроенето, електронната промишленост и производството на мебели.

Пълните текстове на анализите на БСК за производителността на труда в България за периода 1990-2009 г. ще откриете тук.