Лица, управлявали търговско предприятие, обявено в несъстоятелност, няма да могат да изпълняват същата функция в друго предприятие, реши на първо четене парламентът като гласува промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Вносител е Министерския съвет (МС).

Същото важи и за лица, които са участвали в управление на фалирало дружество и кредиторите са останали неудовлетворени.

Правната комисия обаче възразява срещу предложение, одобрено от бюджетната комисия, което предвижда разширяване на кръга от лица, отговарящи като трети, за задълженията на юридическото лице, съобщи БТА. Идеята на вносителя е към него да бъдат включени прокуристите и другите търговски представители и пълномощници, на които е възложено управлението на предприятието.

Изпълнителният директор на НАП ще може да оправомощава ревизори от една данъчно-териториална администрация да проверяват лица, регистрирани на друго място, като така ще се избегне конфликт на интереси. За облекчаване на процедурите по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане за доходи под 500 000 лв. (досега под 100 000 лв.) на чуждестранно лице, получени в родината му, се предвижда "обстоятелствата да се удостоверяват пред платеца на дохода, а не пред органа по приходите".

Законовите промени са насочени към борба със сивата икономика, която влияе негативно върху конкурентоспособността на предприятията и изкривява пазара, като поставя в неравнопоставено положение участниците в него, давайки конкурентно предимство на лицата, неплащащи напълно или отчасти дължимите от тях публични задължения, посочва Министерският съвет като вносител на законопроекта.

В мотивите на законопроекта е записано, че наличието на това явление води до преки загуби на фиска, а оттам и до възможност за провеждане на държавната политика чрез извършваните публични разходи.

Ключов елемент за повишаване на ефективността и ефикасността при събирането на публичните приходи и стимулиране на доброволното плащане на данъците и осигурителните вноски е подобряването на качеството и ефективността от контролната дейност, управляването на риска от неспазване на законодателството и подобряването на капацитета за борба с данъчно-осигурителните нарушения и измами.