Знанието преди всичко означава и грамотност, заяви известният езиковед и преводач проф. Владко Мурдаров пред БГНЕС.
Напоследък се изнесоха публични данни, според които българите били неграмотни или по-голямата част от тях, казва той. Грамотен е човек, който знае да чете и пише, но днес много повече трябва да говорим за друго - за степента на грамотност на българина, прави уговорка ученият. Според проф. Мурдаров по-правилно е да се каже, че равнището на грамотност у нас не е особено високо. Изненадващо наблюденията на учения не съвпадат с резултатите от социологическите проучвания, посветени на темата.
Българинът пише днес през 2011 г. така както е писал и през 1981 г., когато отбелязахме 1300 г. българска държава, примерно. Някаква съществена разлика няма, но различията професорът отдава до известна степен на езиковата подготовка на представителите на малцинствата у нас. "Обикновено даваме за пример българските турци за това как са успели да овладеят родния език, но за ромите не може да се каже същото. Иначе, средностатистическият българин пак си прави същите езикови грешки каквито е допускали преди години", коментира проф. Мурдаров.
Обаче и днес, и преди 20 г. кухата фраза продължава да присъства обикновено в речника на хора, които няма какво да ни кажат, отбелязва ученият. Точно това е ужасяващото - че тези хора искат да говорят публично, а в техните безкрайни слова често няма и зрънце информация, добавя той. Основно политиците ни заразяват и с клишето и с опразненото от съдържание слово, което кара и част от публиката да им подражава, смята професорът. Министър-председателят Бойко Борисов говори така, както и каквото искат да чуват хората, но при него това става интуитивно, отбелязва проф. Мурдаров. Не мисля, че той специално преценява какви изрази да употреби, но ако друг политик реши да говори по същия начин като премиера, ви гарантирам, че ефектът няма да е сходен и няма да бъде приет от хората, категоричен е той.
Ако следите по какъв начин загрубя нашата реч, ще видите, че това става в последните години по-често и в речта на отделния човек у нас, продължава ученият. Не говоря само за псувните и грубите изрази, цялото недоволство, гневът от битието и агресията се отразяват в речта, смята той. "Хората поглеждат в хладилника си, в портфейлите си и...оттук идва всичко", казва той, намеквайки за острите социални проблеми почти за всеки българин.
При Волен Сидеров агресията чрез думите не е нещо ново, смята проф. Мурдаров. И припомня митингите, които той организираше пред вратите на президентството само допреди няколко месеца и публичните прояви на "Атака" въобще. Разбира се, сега речникът на Сидеров се заостря, защото той първи обяви, че ще се кандидатира за президент, т.е . за него предизборната кампания започна, добави професорът.
За жалост, днес за повечето българи забавлението и възпитанието се олицетворява от ТВ екрана, казва проф. Владко Мурдаров. Той се ужасява от заразната сила на един определен модел шоу програми, които се тиражират в различни модификации и влияят на духовното битие на младите хора. От тях тръгнаха двусмислените намеци, вулгарните реплики, които са трик и на оригиналите и на епигоните им, като тази стилистика се налага с всичка сила, възмущава се професорът. Спасението в такива случаи е в дистанционното, да смениш канала или най-добре - да угасиш телевизора, лаконичен е той.
Проф. Владко Мурдаров е утвърден учен-езиковед, преводач и автор на много статии и книги, дълги години работи в Института за български език към БАН. Той е лектор по български език в университетите в Залцбург и Виена, чете лекции във ВИТИЗ. В периода 1991-1995 г. е директор на Българския културен институт в Австрия "Дом Витгенщайн". Удостоен е с редица наши и чужди награди. От 2009 г. е член на Европейския преводачески колегиум. Има издадени десетки авторски и преводни книги. Съавтор е на няколко големи труда като Правописен речник на съвременния български книжовен език , История на новобългарския книжовен език , Нов правописен речник на българския език и др. Съавтор е на учебници и учебни помагала за средното училище. Има множество публикации по въпросите на българската културна политика зад граница. Съставил е сборници с преведена австрийска, немска и швейцарска драматургия, има дълъг списък преводи на Гьоте, Шилер, Фридрих Дюренмат, Артур Шницлер, Томас Бернхард, Лукас Берфус и други.
