Пътностроителните фирми предлагат да бъде сформирана аналогична комисия на междуведомствената работна група, която е под юрисдикцията на Народното събрание, да премине под юрисдикцията на Министерския съвет, която да направи нужните проверки и констатации по проверката на договорите за текущ ремонт и поддръжка (ТРП) на пътищата. По този начин функциите на Народното събрание ще бъдат осъществявани от правителството и така според пътните фирми щял да бъде защитен държавният интерес и самите те щели да бъдат удовлетворени.

В писмо до Българска браншова камара "Пътища" до Народното събрание се посочва, че в приетата от парламента актуализация на държавния бюджет няма заложени средства за доразплащане на вече извършените ремонти на пътищата.

"В разгара на строителния сезон се опасяваме, че би могло да се стигне до неработещ парламент, което ще остави неразрешен още дълго време казуса с разплащането по извършените дейности по ТРП", аргументират предложението си към парламента от браншовата камара.

Допълват, че до момента нямали представени ясни решения за проблемите в пътния бранш и всички техни усилия за намиране на изход завършили с тромави процедури.

Назначена бе Междуведомствена работна група за проверка на договорите по текущ ремонт и поддържане, която представи доклад от работата си на правителството. Още веднъж искаме да подчертаем, че той включва неверни констатации.

Междувременно пътностроителните фирми продължават да се заканват, че ще заведат искове към държавата за пропуснати ползи, които по техни оценки са между 150 и 200 млн. лв. Фирмите се надяваха с актуализацията на държавния бюджет да бъдат предвидени близо 2 млрд. лв., които според тях са дължими от държавата за изпълнени от тях дейности по ТРП на пътищата, като от тях 520 млн. лв. са за доплащане на извършени дейности от 2020 г. включително, 1.2 млрд. лева по започнати ремонти дейности, които трябва да бъдат довършени, и над 180 млн. лева по договорите с държавното дружество "Автомагистрали" за ново строителство за предоставени материали и механизация.

Става въпрос за седем големи пътностроителни фирми. Първите две строителни групи, около които гравитират много малки фирми, са тези на "Грома холд" и "Хидрострой". Това са и последните любими компании на третото управление на ГЕРБ след падението на "Джи Пи груп", пише "Капитал". Те имат договори за над 2.7 млрд. лв., или близо 50% от всички пари за пътища, дадени "по втория начин". Следват пет други строителни компании, които обаче също са взели солиден дял от обещаните дейности - общо 2.2 млрд. лв. Става въпрос за "Автомагистрали Хемус", "Пътинженерингстрой - Т", "ПСТ груп", "Нивел строй" и групата на ГБС, която се състои от няколко компании, сред които "ГБС инфраструктурно строителство", "Главболгарстрой интернешънъл" и "Главболгарстрой". За всички останали фирми има още около 650 млн. лева.

По решението на парламента от 20 април досега фирмите са получили половината от дължимата им сума - 656 млн. лева. С решението на парламента стана възможно Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) да може да възлага нови ремонти по действащите договори за поддържане на пътищата, както и дейности по договорите за доставка и монтаж на ограничителни системи, хоризонтална маркировка и пътни знаци.

Със същото решение на парламента бе позволено на АПИ и да завърши всички започнати през миналата година, но недовършени ремонти по 278 обекта в цялата страна. Сред тях са първокласният път Ботевград - София през прохода Витиня, по който в момента преминава тежкотоварният трафик над 12 тона, отбит от магистрала "Хемус", ремонтът на тръбата за София на тунел "Ечемишка" и на виадукта при 34-ти км на "Хемус", ремонтът на пътя София - Самоков.