Сурогатни майки (жени, които износват дете, което ще бъде осиновено от биологичните родители - бел.ред.) да може да стават само жени на възраст между 25 и 43 години предвиждат законови промени за правното регламентиране на сурогатната бременност. Това каза депутатът от партия "Атака" Калина Крумова на кръгла маса, организирана в парламента под наслов "Регламентиране на сурогатната бременност и дебат за възрастовото ограничение при извършване на "ин витро" процедури в България", съобщи БТА.

Крумова заяви, че няма да се изготви нов закон за сурогатното майчинство, а ще се се направят допълнения и изменения в Закона  за здравето, Семейния кодекс, Наказателния кодекс, Гражданско-процесуалния кодекс, някои наредби. Депутатът посочи още, че за законодателството ни не е адаптивен терминът "сурогатна майка", а ще се възприеме "заместваща майка". Такава може да стане жена, която има поне едно здраво дете, каза Крумова. По време на кръглата маса бе предложено да се изисква това дете да е родено в брак.

Крумова посочи, че законопроектът предвижда още, че желаещата да стане заместваща майка, трябва да е психически здрава. Тя няма да може да става сурогатна майка повече от два пъти. Така вносителите на законопроекта искат да избегнат възможността сурогатното майчинство да се прави с комерсиалната цел. Според промените съдът ще одобрява случаите на заместващо майчинство.

Предвижда се и договор между заместващата майка и желаещите да имат дете. Предвижда се и създаване на национален регистър на заместващите майки.

Кръглата маса е под егидата на председателя на парламентарната  комисия по здравеопазването Лъчезар Иванов, който откри форума, на който участват депутати, представители на неправителствени организации, експерти. Иванов посочи, че в България заместващото майчинство не е разрешено.

Той изброи случаи, когато то не трябва да се допуска - когато желаещата да стане заместваща майка е на възраст под 18 години, има умствено или психическо заболяване, болна е от СПИН, хепатит. Неприемливо е заместващото майчинство в случаи след трансплантация на органи или ако има опасност от кръвосмешение.

Според Иванов обаче има редица случаи, когато то се налага - той даде пример за жени, които страдат от заболявания, несъвместими със забременяване, които са имали няколко аборта, след смърт на съпруга. По думите на депутата от "Атака" Огнян Стоичков в законопроекта става въпрос за човешки съдби и не може да се процедира на принципа "проба-грешка". Той трябва да е максимално изчерпателен, за да се избегне рискът от "договорната свобода", каза Стоичков.

Овъзмездяване на сурогатните майки трябва да има, но то не трябва да е под финансова форма, каза Лъчезар Иванов. Всеки финансов елемент в закона, който въвежда определени суми, би изкривил самата му идея, допълни той. Иванов обясни, че той и колегите му не подкрепят прякото заплащане при сурогатство, заради риска от създаването на професията "заместваща майка". 

Не може нещо толкова благородно като майчинството да се заплаща кеш, а хората, които не могат да имат деца, да са наказвани, като си плащат да станат родители.

Зам.-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова постави проблема за институциите, които ще се ангажират да оценяват както жените- кандидати за сурогатни майки, така и двойките, които искат да имат дете. Тя заяви, че има висок риск много от случаите да стигнат до съда, както практиката в други страни показва, но подчерта нуждата от законови промени, защото в момента законите у нас се заобикалят.