Въпреки шока от войната в Украйна, рекордната от десетилетия инфлация и енергийната криза икономиката на България ще приключи 2022 г. с растеж от 2.9% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е подобрение спрямо лятната прогноза с 0.3 процентни пункта. Но през 2023 г. ще има чувствително забавяне на растежа до 1.7% от БВП или влошаване спрямо очакванията от юни тази година с цели 2.6 процентни пункта.
Това съобщи Световната банка в есенната си прогноза за Централна и Източна Европа броени дни преди съвместната среща на 10-16 октомври съвместно с Международния валутен фонд.
Инфлацията - един от проблемите, вълнуващи най-много българите, ще бъде в края на годината 14.4%. Това е над четири пъти повече от миналата година и повече от седем пъти повече от 2020 г. Догодина инфлацията ще намалее до 6.8% - два пъти под тазгодишното темпо, но все пак ще остане висока. Едва през 2024 г. може да се очаква слизането ѝ на 3.6%.
От Световната банка отбелязват, че забавянето, започнало през втората половина на 2022 г., ще продължи в крак с тенденциите по света и в ЕС. За поддържане на растежа трябва да помогне инвестирането на средствата от националния План за възстановяване и тези от еврофондовете. Но има и важна уговорка - да не се повтори политическата криза от 2021 г., която ще попречи на използването на средствата от ЕС, на прокарването на структурни реформи и на сближаването на доходите на българите със средните в съюза.
На макроикономическо ниво ситуацията може да изглежда сдържано оптимистична, но при ценови шокове на световните пазари ще последва корекция надолу, фискалният дефицит и дефицитът по текущата сметка ще растат.
"Растящите цени на храните и енергията ще продължат да притискат бедните българи, харчещи за тях непропорционално голям дял от доходите си. Социалното подпомагане и заплатите не се увеличават в крак с инфлацията и това допълнително ще подкопае покупателната способност на домакинствата", се казва в доклада.
Видимо е сериозното забавяне по различните показатели на БВП. Ръстът на частното потребление ще се свие наполовина - от 4.3% сега на 2.1% догодина. Потреблението на правителството ще расте три пъти по-бавно - от 13.2 % сега на 4.1% през 2023 г. Повече от два пъти по-бавно ще растат и износът (8.5 за 2022 г. и 3.4% за 2023 г.), и вносът (11.3% сега и 4.2% догодина).