60% от фирмите в страната смятат, че висшето образование е на средно ниво. Това сочи изследване, представено по време на дискусия на тема "Добро образование - шанс по време на криза" между представители на бизнеса и висшето образование. 10% са на мнение, че образованието е на високо ниво, а едва 1.8% казват, че българското висше образование е на много високо ниво. Причините за това ниво бизнесът отдава на студентите, обучението и учебниците.
Проучването е направено сред мениджъри на по-големи български фирми и специалисти в областта на човешките ресурси. Голяма част от участниците са в сферата на реалната икономика. Анкетата е изправена до 655 участници, като само половината са отговорили. Данните не претендират да са представителни.
Фирмите са отговорили, че са наели най-много кадри, завършили висшето си образование - на първо място от УНСС, следва от Софийски университет „Свети Климент Охридски" и след това от Нов Български университет.
Бизнесът предпочита да наема икономисти от УНСС, инженери от Технически университет - София, юристи - от СУ, IT специалисти - от Технически университет - София, хуманитарни специалисти - от СУ, а медици от - Медицински университет в София.
През 2009 г. се усеща спад на равнището на заплатите. Има отрезвяване и в нивата на начални заплати, констатира Светла Стоева, председател на Българската асоциация за управление на човешките ресурси (БАУЧР). От изследването става ясно, че 88 % от фирмите смятат, че българското образование става все по-зле.
Работодателите искат готови специалисти, които да не обучават. Затова университетите трябва да имат по-голяма увереност, да се възползват от своята автономия и да произвеждат своите доктори и специалисти. Това каза Димитър Лъжов от Гръцкия бизнес съвет в България.
Според Томчо Томов, директор на „Човешки ресурси" на „Тепро метал", собственост на гръцката индустриална групировка „Виохалко", фирмите искат да има съответствие между реалните способности и посочените компетенции в дипломата на завършилите студенти. Според него би било добре да се въведе акредитирането на ВУЗ-овете с участието на бизнеса:
Трябва да има обратна информация от работодателите за оценката им за качеството на образованието. От там трябва да настъпват корекции в университетите. Искаме си да не тичаме по отделни писти, а да работим заедно. В условия на криза може да се възползване от бизнеса. Бизнесът не е фондация, той иска да получи добавена стойност от своя продукт при инвестиция.
Образователната структура на населението на възраст между 25 и 64 години за 2008 г. в България по данни на НСИ показва, че с основно и по-ниско образование са 23%, със средно образование - 55 %, а с висше образование са 18 %, спрямо19 % за 2007 г. 4 % са завършилите колеж за миналата година. Това съобщи от своя страна Мария Фъртунова, директор на Дирекция "Държавна политика във висшето образование към Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН), предаде Агенция "Фокус".
Същите цифри по отношение на висшето образование за страните от ЕС са 57 %, а 81 % са за САЩ. Броят на студентите и докторантите в България за 2008 г. е 274 247, което е с близо 1000 повече в сравнение с 2007 г. Преподавателския състав за учебната 2007 -2008 г. е 23 207 и намалява за следващата година на 22 672 души. Преподавателският състав в държавните висши училища намалява 20 535 на 19 979, но се увеличава в частните висши училища.
Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) разработва рейтингова система на висшите училища в България, която ще бъде факт през октомври 2010 г.
