На днешното извънредно заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), свикано от правосъдния министър Диана Ковачева, доводите на различните страни относно казуса с уволнението на съдия Мирослава Тодорова вместо да доведат до логичен край на скандала с обосновани аргументи, по-скоро провокираха нови въпроси.

Висшият съдебен съвет се събра на извънредно заседание с единствена точка в дневния ред - обсъждане на дисциплинарната практика при налагане на наказания на магистрати за забавени мотиви на дела извън разумния срок.   

На фона на казионните изказвания, така и не стана ясно защо за извършено едно и също нарушение от няколко съдии най-суровото наказание е отсъдено точно за Мирослава Тодорова, станала вече известна като съдийката, която най-остро е критикувала ръководството на МВР в лицето на министър Цветан Цветанов.

"Бавното правосъдие води до отказ от правосъдие, а отказът от правосъдие е едно от най-тежките нарушения, които един магистрат може да направи", посочи правосъдният министър Диана Ковачева като обяснение за решението на ВСС да освободи Тодорова.

За да се анализира правилно работата на съдиите според нея трябва да се разгледа въпросът за натовареността на магистратите като решението на този проблем ще доведе и до по-балансирано правосъдие.

По време на заседанието Ковачева поиска да се дистанцира от конкретното уволнение, като акцентира върху принципната страна на казуса и проблемите по повод натовареността на съдиите като цяло.

Правосъдната министърка съобщи и че снощи е получила писмо от съдия Мирослава Тодорова, в което Тодорова приветства инициативата за дискусия за работата на ВСС като кадрови орган на съдебната власт.

"Темата за дисциплинарната дейност на ВСС, заедно с начина, по който се провеждат конкурсите за назначаване и повишаване на магистратите, е в центъра тъкмо на този дебат", категорична е Тодорова в писмото си.

За друг аспект от уволнението говори по време на днешното заседание Петър Стоянов, член на ВСС. Според него ВСС е бил поставен в една много неприятна ситуация, в която са слушали само критики по отношение на съвета, без членовете му да имат възможност да се защитят. Той съобщи също, че от 2008 г. досега Съветът е наложил най-тежките дисциплинарни наказания, като е уволнил седем магистрати.

Оценка на последствията от уволнението даде и председателят на Висшия конституционен съд (ВКС) Лазар Груев. По думите му почти никой не е спечелил и почти всички са загубили от ситуацията от миналата седмица насам. От всички обаче най-големият губещ се оказва държавата, защото България нищи вътрешни проблеми по една от най-критикуваните области от ЕК през последните години и то в навечерието на важния доклад, който се очаква от Брюксел.

Груев смята, че натовареността на съдиите е един от основните проблеми на съдебната системи. По думите му съдиите масово работят по време на ваканции и през почивните си дни. Въпреки драстичната им натовареност, с близо 30% се е повишило решаването на делата от страна на съдиите през последните години.

На съвсем друго мнение беше Пламен Стоилов. Той е участвал в предложението Тодорова да бъде уволнена и категорично застана зад решението на Съвета. Според него ВСС е поставен под безпрецедентен натиск и обществото трябва да знае, че решението е взето, за да защити гражданите, пострадали от престъпления, а извършителите на тези престъпления не са били наказани заради такива случаи като цитираните в дисциплинарното производство.

Междувременно стана ясно, че Мирослава Тодорова все още не е получила официално съобщение, че е уволнена, така че реално съдия Мирослава Тодорова се води на работа.

Друг аспект от проблема видя юристът Георги Атанасов. "Целта на ВСС е да "домотивира" решението си като заклейми Тодорова, но ако го стори, ще наруши закона", предупреди той. Всякакви внушения от последните 2 дни, че става дума за акт на отказ от правосъдие, са неща, които стоят извън предложението и извън предмета на спор в това дисциплинарно производство.

Атанасов обясни, че не може да бъдат определени допълнителни данни във връзка с казуса. На 12 юли, постановявайки решението си, ВСС е приключил участието си по това дисциплинарно производство. Оттук нататък то се развива пред съда.

Критиките към Тодорова продължиха с обвиненията на Иван Колев, член на ВСС, според когото Тодорова не може да си организира работата като съдия, или тя не е искала да си напише мотивите по делото. "Съдиите имат по 300 дела, съдия Тодорова не е имала никога повече от 260 дела на година. Всичко опира до организация на работата", посочи Колев. Той изтъкна, че тя не си е свършила преките задължения и изнесе данни за натовареността на съдия Тодорова.

Друг проблем видя главният прокурор Борис Велчев. Настоящата дискусия няма как да бъде успешна при положение, че наближава края на мандата на настоящия ВСС. Според него темата е била подценена. “Не знаем каква е истинската картина на натовареността на съдиите”, категоричен беше той и подчерта, че законът за съдебната власт също прави тази битка обречена.

Велчев излезе и с предложение за решение на проблема. Тъй като предстои да се проведе само още няколко заседания на ВСС трябва да се използва технологичното време и да бъдат формулирани решения, за да може магистратите да представят становище и предстоящият ВСС да има решение по този проблем.

В същото време от Българския хелзинкски комитет (БХК) възобновиха искането си от лятото на миналата година членовете на ВСС незабавно да подадат оставките си и да бъде нормативно реформиран моделът на органа. Миналата година над 1000 граждани се включиха в онлайн кампанията на БХК, „Сбогом, ВСС”, с директно подадени искания до съвета да се саморазпусне. Тогава ВСС отказа да поеме отговорността си и да напусне.

БХК призовава гражданите към действие – поискайте сегашният състав на ВСС незабавно да се самоотстрани, за да спре да руши. Поискайте властта да реформира институционално ВСС из основи – не да го декорира фасадно, както досега. Ако не получим чуваемост, нека се мобилизираме на протести, като свободни граждани, които са суверен.