Основно в страните членки на ЕС от Централна Европа, четири от всеки пет жители имат достъп до банкови услуги, в Югоизточна Европа същото важи за едва 50% от гражданите. Това са резултатите от проучване на компанията за маркетингови изследвания GfK, проведено в 14 държави от Централна и Източна Европа. 

Словения е сред отличниците в това проучване - 100% от всички жители над 15-годишна възраст имат бизнес отношения с финансова институция. Следват Словакия, Чешката република, Хърватска, Украйна и Унгария с над 80 процента, и Босна и Херцеговина, Русия и Сърбия - с над 70% .

Докато в някои групи (хора с постоянна работа на възраст между 20 и 50) тези стойности се увеличават, то в други целеви групи, като тази на младите хора (под 19 години) и възрастните (над 60 години) не се променят много.

Като цяло данните показват значително нарастване на ползването на банкови продукти в региона. Най-често използваният банков продукт е банковата сметка. Броят на използващите я хора, сравнено с други продукти, е нараснал в най-голяма степен през последните години. Но все още твърде малко имат банкова сметка в сравнение с Австрия или други западноевропейски пазари, допълват от компанията.

Да се спестят пари вече не е толкова лесно

Обща характеристика на развитието в Централна и Източна Европа през последните години е увеличаването на влиянието на новите информационни и комуникационни технологии като мобилни телефони и Интернет. Използването на техническите средства в съвременния пазар на услуги придобива също все по-голямо значение. Това може да бъде видяно сред хората, които се занимават със спестяване и инвестиции. Но самата нагласа към спестяване и инвестиране се е променила значително.

Само в Австрия 4 от 10 души заявяват, че ще могат да спестят пари през следващите 12 месеца. В останалата част от страните в Централна и Източна Европа способността и готовността за спестяване са намалели значително през 2009 г. В България например, само 6% ще бъдат в състояние да спестят, докато една четвърт от населението в Хърватия е готово да спестява и инвестира през следващите 12 месеца. Като цяло основният извод, който се налага е: "Където има пари, те по-скоро ще бъдат изхарчени, отколкото спестени и инвестирани".

Общото за всички държави е: "Спестявания за черни дни", за покриване на ежедневните нужди (възможен достъп всеки ден). Следва подкрепата за децата (образование, колеж...) и т.н.

В много държави днес значението на спестяването клони към нула, тъй като хората едва имат възможност да спестят някакви пари. Поради това, оценката на различни спестовни и застрахователни продукти е отражение на тази тенденция.

Все пак всички имат нещо общо през 2009 г.- хората предпочитат надеждността пред риска и не е изненадващо, че в много страни се предпочитат много прости и прозрачни начини на спестяване като например закупуване на имот или спестовни книжки/ срочни депозити.  

Хората в някои държави все още пестят пари, съхранявайки ги у дома. В повечето от страните, доверието във финансовия пазар е силно ограничено.

Интересът към ценни книжа - невиждан досега спад

Важно да бъде отбелязана и загубата на доверие през 2009 г. към алтернативни и по-усъвършенствани възможности за спестявания и инвестиции. Интересът към ценните книжа се очакваше да е от голямо значение за следващите години, но това развитие бе прекъснато от кризата тази година.