На 22 август 1864 г. по инициатива на Анри Дюнан и швейцарското правителство се провежда дипломатическа конференция с участието на 16 държави, които приемат първообраза на Женевската конвенция, състояща се от 10 члена. Тази конвенция е първият международноправен акт, който определя правната закрила на лицата по време на конфликт и с нея се поставя основата на международното хуманитарно право. България се присъединява към нея на 1 март 1884 г. През 1885 г. конвенцията е приложена за първи път на Балканите по време на Сръбско-българската война.

През 1949 г. държавите се споразумяват да преразгледат съществуващите тогава три Женевски конвенции (обхващащи ранени и болни членове на въоръжените сили на бойното поле, ранени и болни корабокрушенци и военнопленници) и да добавят четвърта конвенция – за защита на цивилното население. Държавите също се съгласяват да включат член 3, идентичен във всяка от четирите Женевски конвенции, който определя основните правила за защита на хората при немеждународни въоръжени конфликти