На 11 октомври Нобеловата награда за мир беше присъдена на международната Организация за забрана на химическите оръжия (OPCW). Според желанието на Алфред Нобел призът се присъжда на хора или институции, които са направили най-много за постигането на братство между нациите, премахването или намаляването на армиите и поддържането на мира.
През годините комитетът, присъждащ наградите, започна да интерпретира по собствен начин тези думи и историята познава не малко случаи, в които Нобеловата награда за мир е била връчена на неправилните хора. Вижте 12 личности или организации, които не я заслужаваха или просто беше по-добре да не я получават, подбрани от „Бизнес инсайдър“.
Елиху Руут (1912)
Руут получава наградата за редица различни малки постижения. Десет години по-рано обаче той е бил разследван от комисия в Сената за действията си по време на борбата за независимост на Филипините. По това време Руут изпълнява длъжността министър на войната на САЩ.
Аристид Бриан (1926)
Той вярвал, че интегрирането на Германия в европейската общност няма да й позволи на нападне Франция. Тогавашен френски външен министър Бриан получава Нобеловата награда заради ролята си по време на договорите от Локарно, които поправят местоположението на западните граници на Германия. Договорите обаче не постигат нищо по отношение на източните граници, което означава, че страните от Източната Европа трябвало да договарят условията на собственото си съществуване. Години по-късно външният министър на Полша ще заяви, че по този начин „Германия официално била помолена да атакува изтока в замяна на мир на запад“.
Бриан е известен също така с пакта Бриан-Келог, чийто ефект отново не е значителен.
Франк Келог (1928)
През 1928 г. Келог е държавен секретар на САЩ и съавтор на договор, който задължава големите страни да се откажат от воденето на война. Имайки предвид, че споменът за Първата световна война е все още твърде свеж, тази идея изглежда добра. Историята обаче показва друго.
Карл фон Осиетски (1935)
Това е един пример, в който правилният човек получава правилната награда, но нещата не се развиват както трябва. Фон Осиетски е автор и пацифист, който разкрива тайното превъоръжаване на Германия в нарушение на Версайския договор. В следствие на решението двама от членовете на комитета, присъждащ наградите, напускат, а самият фон Осиетски е арестуван от Хитлер и пратен в концентрационен лагер.
Никой (1948)
Правилата на Нобеловите награди са малко странни. Има условие, при което наградата не трябва да се присъди на никой, ако няма достатъчно заслужил кандидат. По-нататък ще видите, че може би има много случаи, в които това е трябвало да се случи, но 1948 г. не е една от тях. Явният кандидат Махатма Ганди е бил игнориран от комисията. Изтъкваната причина е, че Ганди умира в началото на годината, а наградата може да бъде присъдена единство на жив човек. От комисията не сметнали за нужно да направят изключение в този случай.
