В края на тази динамична за страната ни година, NOVA прави проверка в „Числата на седмицата” как се справяме в икономически и социален план, на фона на всички политически събития. Различните области на страната се разгледат поотделно, тъй като у нас от голямо значение е къде точно живеем.

Силно изразените регионални различия се запазват, но на места има изненади. Това показва анализ изготвен от Института за пазарна икономика, който изследва поведението на различните области у нас в годините след пандемията. Започваме с разпределението на Брутния вътрешен продукт. Ще обърнем внимание на три от тях – София-град, Видин и Стара Загора. И трите се отличават сред останалите по нещо. София е тази с най-голям дял.

За последната изследвана в анализа година – 2022-а, той възлиза на 68,7 милиарда лева, което представлява 41% от националната икономика. Макар да изглежда много, столичната икономика бележи спад от 2% за година. Видин пък е единствената българска област, чиято икономика не е успяла да достигне и 1 милиард лева, а Стара Загора е областта с най-бързо развиваща се икономика. Това я извежда на трета позиция, след столицата и Пловдив – със 6,2% дял от брутния вътрешен продукт. Експертите отдават това на сектор „Енергетика”.

И при безработицата големите разлики се запазват. При среден коефициент за страната през миналата година от 5,3%, само в София-град и Варна, той е под 4, като в столицата е дори под два. На фона на тази две области обаче, силно се открояват други 7, в които нивото надвишава 10%. Във Видин, където нивата на безработица са най-сериозни, процентите дори доближават 15.

Образованието е един от основните фактори за икономическо развитие. Очаквано, най-голям остава дела на висшистите в София - град, където те работят предимно в сектора на услугите. Най-голяма част от населението на София област пък, е със средно образование – над 70%. Именно то е най-разпространеното у нас и обхващаща половината от населението. Основното образование или пък още по-ниска степен, са най-разпространени в Сливен и засягат всеки трети жител.

Най-малко висшисти има в Пазарджик, най-малко хора със средно образование – в столицата, а най-малко ниско образовани има в Кюстендил – едва 4%.

Що се отнася до застаряването на населението, в различните региони това се случва с различно темпо. Докато в области като Габрово и Видин близо една трета от населението е над 65-годишна възраст, в столицата дяла на възрастните хора е под 20%. При най-малките – децата до 4-годишна възраст, най-висок е техният процент в Сливен, а най-малко малки деца има в Смолян.

Успешна за родния туризъм е била миналата година почти навсякъде. Нощувките в местата за настаняване надхвърлят като брой дори тези от периода преди пандемията. Това е така във всички области на страната с малки изключения като Добрич, Варна и София.