България остава страната с най-нисък дълг (22.1%) като дял от БВП в Европейския съюз, а Гърция е с най-висок – 163,6%, предаде БГНЕС.

Европейската централна банка (ЕЦБ) алармира за потенциално възобновяване на уязвимостта на държавния дълг в еврозоната, тъй като повишените нива на дълга, слабият растеж и фискалното изоставане се сливат в опасен коктейл.

В последния си Преглед на финансовата стабилност от ноември 2024 г. ЕЦБ предупреждава, че тези фактори, в съчетание с геополитическото напрежение и политическата несигурност, могат да възродят опасенията за криза на държавния дълг, подобна на сътресенията отпреди десетилетие.

„Повишените равнища на дълга и високите бюджетни дефицити, съчетани със слабия потенциал за дългосрочен растеж, увеличават риска фискалните отклонения отново да разпалят опасенията на пазара относно устойчивостта на държавния дълг“, заявява паричната институция, цитирана от „Евронюз“.

ЕЦБ предупреждава, че ерата на евтините заеми категорично е приключила.

Дългът с настъпващ падеж сега се разсрочва при значително по-високи лихвени проценти, което води до увеличаване на разходите за обслужване на държавния дълг.

Тази динамика крие особени рискове за държавите с висок дълг, където ограниченото фискално пространство може да направи правителствата уязвими към внезапни пазарни сътресения.

Геополитическото напрежение изостря проблема. Енергийните субсидии и други фискални мерки, целящи да смекчат глобалните смущения, допълнително натоварват бюджетите.

„Държавната уязвимост се задълбочава. Въпреки неотдавнашното намаляване на съотношението на дълга към БВП в няколко държави от еврозоната продължават да съществуват фискални предизвикателства, които се изострят от структурни проблеми като слаб потенциален растеж и повишена несигурност на политиката.“ отбеляза вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.

Нивата на дълга в еврозоната продължават да будят тревога, като значителните дисбаланси между държавите членки подчертават основната нестабилност на блока.

Макар че според последните данни на Евростат средното съотношение на дълга към БВП в еврозоната възлиза на 88,1%, тази цифра крие ярки контрасти.

Гърция е начело с огромно съотношение на дълга от 163,6%, следвана от Италия със 137% и Франция със 112,2%. В същото време фискално дисциплинирани държави като Германия и Нидерландия могат да се похвалят с много по-ниски коефициенти - съответно 61,9% и 43,2%.

В бъдеще перспективите за устойчивост на дълга в някои от най-големите икономики в еврозоната стават все по-тревожни. Макар че според прогнозите нивата на държавния дълг в по-широкия регион ще останат относително стабилни, някои държави членки са изправени пред опасна траектория на нарастване.

В последния си октомврийски фискален мониторинг Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че до 2029 г. съотношението на дълга към БВП на Франция ще нарасне от 112% на 124,1%, а на Италия - от 136,9% на зашеметяващите 142,3%. Дългът на Белгия също се очаква да нарасне рязко - от 105% на 119%.

Тези цифри подчертават нарастващата уязвимост, която може да доведе до това силно задлъжнелите държави да се борят за справяне с фискалния натиск в условията на по-високи лихвени проценти и слаб икономически растеж.

Засега пазарите остават сравнително спокойни, а скоковете на волатилността са краткотрайни. Въпреки това основните уязвимости показват, че спокойствието може да не продължи дълго. Фискалното изоставане в държавите с висок дълг може да разпали отново опасенията на пазара, което да доведе до разширяване на спредовете по облигациите, напомнящи дълговата криза в еврозоната преди десетилетие.

ЕЦБ признава, че „засилената политическа и геополитическа несигурност, слабите фискални основи и бавната тенденция на растеж пораждат опасения относно устойчивостта на държавния дълг в някои държави от еврозоната“.

„Макар че досега финансовите пазари се оказаха устойчиви, няма място за самодоволство. Основни уязвимости правят пазарите на акции и корпоративни кредити податливи на по-нататъшна волатилност“, предупреждават от Франкфурт.

Корпоративният сектор не е имунизиран срещу държавната уязвимост. Нарастващата доходност на държавните облигации може да се пренесе в частния сектор, като увеличи разходите за финансиране на компаниите.

Това би било особено вредно за малките и средните предприятия (МСП), които вече са подложени на натиск от високите разходи по заеми и слабия растеж.

„Високите разходи по заеми и слабите перспективи за растеж продължават да тежат на корпоративните баланси, като фирмите от еврозоната отчитат спад на печалбите поради високите лихвени плащания“, заяви ЕЦБ.

За разлика от предишната дългова криза, банките в еврозоната са по-добре капитализирани и по-печеливши, което осигурява буфер срещу потенциални сътресения в държавния и корпоративния кредит.

Въпреки това взаимовръзката между държавните и банковите рискове, известна като „цикъл на обреченост“, продължава да буди безпокойство. Влошаването на кредитоспособността на държавите може да доведе до влошаване на банковите баланси, което може да предизвика по-широка финансова нестабилност.

ЕЦБ съветва регулаторните органи да поддържат силни капиталови буфери на банките и да спазват правила, гарантиращи, че кредитополучателите могат да изплащат заемите, с цел поддържане на финансовата стабилност и предотвратяване на рисковото кредитиране.

Предупреждението на ЕЦБ е ясно: еврозоната не е излязла от ситуацията. Повишеният дълг, слабият растеж и фискалното изоставане създават предпоставки за потенциални пазарни сътресения.

Засега посланието от Франкфурт е недвусмислено: бдителността е от първостепенно значение, а самодоволството не е опция.

Без решителни действия за справяне с тези уязвимости регионът рискува да изпадне в нова криза на държавния дълг.