Статията е публикувана в електронното издание Psychologytoday.com с автор Джонатан Уай и с оригинално заглавие How To Spot a Verbal Virtuoso

Превод: Александър Димитров (a.dimitrov@econ.bg), Еcon.bg

Понякога гледам президентските дебати по телевизията по време на предизборните кампании. Трябва да си призная – те са явление, което е наистина забавно и увлекателно.

Докато гледам тези драматични дискусии обаче се чудя какво точно научавам. По-скоро, питам се дали научавам нещо друго освен това колко успешно може някой от кандидатите да артикулира с думи и да използва обаянието си, за да манипулира нашите впечатления и да сломи противника си, карайки го да изглежда некомпетентен.

Политиката е пример от първа ръка как някои професии изискват усукването на думи, без да се казва кой знае какво, но далеч не е изолиран случай. Естествено, политиците често пробват да балансират между това да бъдат харесвани от аудиторията и това да подобрят обществото (или просто да бъдат преизбрани за още един мандат), така че сигурно е трудно да ги обвиняваш за ограниченията в речевите им похвати.

В книгата си „Интелектуалците и обществото“ (Intellectuals and Society), американският икономист Томас Соуъл въвежда концепцията за интелектулния подход на вербална виртуозност (“verbal virtuoso”), чийто представител говори и теоретизира само в сферата на идеите. С други думи, докато думите звучат добре, няма особено значение дали те изобщо имат някаква практическа приложимост в реалността или са основани на нея. Най-често това, което играе роля, е, че идеите са „интересни, оригинални, убедителни, елегантни или находчиви“.

В пълен контраст с това, теорията на относителността на Алберт Айнщайн не е приета защото е интересна, оригинална, убедителна, елегантна или находчива. Всъщност, самият Айнщайн набляга на това, че теорията не трябва да бъде въведена официално и приета, преди да се проведе нейна емпирична проверка. Именно поради това теорията му е приета чак тогава, когато научни изследователи от цял свят успяват да докажат емпирично, че светлината действително има такова действие и поведение, каквото е постановено в разработката на Айнщайн.

Естествено, идеята за verbal virtuoso не е ограничена в практическата си приложимост единствено в сферата на интелектуалците. Смятам, че всеки един от нас се среща с така наречените „словесни виртуози“ постоянно в ежедневието си. Може би имате някой познат, който ви засипва с история след история, след история, докато не идва момент, в който вие сте стъписани или възхитени. Едва след като разговорът ви приключва, осъзнавате, че всъщност в него е нямало субстанция, нещо, което да извлечете от целия този диалог. Знам, че съм стоял на много маси и съм наблюдавал много хора, които просто артикулират с думи, чудейки се защо трябва да стоя и да слушам празните им приказки, облечени в лъскава опаковка.

Друг вариант е да сте засичали словесен виртуоз, който „трансформира противниковия аргумент, вместо да му отговори с логика или доказателство“, както посочва Соуъл. С други думи, вместо да ви се даде ясен контрааргумент, който е основан на логика, ви се отвръща с преструктуриран аргумент, който увърта думите ви в полза на вашия опонент. Не е рядкост и словесният виртуоз да вкара нови свои думи, така че да разчупи съвсем статуквото на вашия аргумент и да го префасонира във ваш ущърб.

Не знам за вас, но никога не съм бил добър в това да говоря неподготвено. Научил съм се да давам изявления, но това винаги е свързано с много подготовка и усилия. Срещал съм и хора, които не са чак толкова добри в манипулирането на думи, но са много добри в манипулирането на числа и символи. Това ме провокира да се зачудя, като контраст на словесните виртуози, каква роля точно играят не-словесните им виртуозни колеги?

Професор Дейвид Ломан от университета в Айова говори за това в есето си „Пространствено надарени, словесно затруднени“ („Spatially Gifted, Verbally Inconvenienced”). Смятам, че всеки, който не умее да изразява гладко мислите си на глас, но има пространствено мислене, би направил добре, ако прочете въпросната работа на професор Ломан. Това, не даден индивид не велик оратор, не значи, че той не може да бъде успешен, дори велик мислител. Както повелява мотото на компанията за смартфони HTC, може би вие сте „тихият гений“.

Имащите дар слово ни осигуряват умните фрази, които се въртят из радиоефира, печатните медии и телевизията. Запомнете обаче, че не всички словесно ориентирани хора са словесни виртуози, както и че много словесни виртуози не са толкова даровити. Същевременно, пространствено ориентираните хора, лишени от дар слово, ни осигуряват находчивите и практични устройства, които позволяват на потока от успешно насочени думи да стигне до нас. Като прост пример вземете компютъра, на който четете тази статия, точно сега, в момента.

Има нещо крайно иронично в цялата тази закономерност.

Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!