Наближават поредните летни Олимпийски игри, чийто домакин този път е не кой да е друг град, а едно от сърцата на Европа – Лондон. Открай време Игрите (с главно "и") са свързани с многомилионно очакване от страна на телевизионните или интернет зрителите, а тези, които могат да си го позволят, следят събитията направо на място.

Приходите от билети и туризъм обаче твърде вероятно няма да покрият внушителните 15 милиарда долара – именно толкова ще струва на Лондон домакинството за мегасъбитието. Решението е едно от най-типичните за модерната епоха, където маркетингът определя прекомерно много неща – реклами, реклами...и пак реклами.

Лондонският организационен комитет за Олимпийските игри (LOCOG) и британското правителство във връзка с повратната нужда от спонсори са въвели немалко абсурдни и на безумни мерки, свързани с рекламата. Те, посочва BusinessInsider, са директно в защита на близо 50 марки, които осигуряват що-годе стабилен финансов гръб на тазгодишното провеждане на Игрите.

Освен всичко друго обаче, мерките направо забраняват рекламата на територията на Лондон с изключение на "богоизбраните спонсори". Това става посредством обширни и неясни закони. Така например всякаква „олимпийски“ ориентирана кампания на дадена фирма може да се окаже в нарушение на законния маркетингов ред – дори и да е индиректна и само да „поражда асоциация“!

Съществуват и т.нар. „зона“, където рекламирането на не-спонсори в каквато и да е форма се превръща автоматично в криминален акт. Проблемът тук е наистина огромният обхват на тази „зона“ поради географската големина на района, заделен за олимпийската цел. Освен всичко друго, не става дума само за класическия, обикновен метод на рекламиране. Дефиницията се разширява до забрана или ограничаване на снимането, присъствието на само и единствено оторизирани търговци и оторизирани стоки и приемането само на една кредитна карта – Visa.

The Guardian пък посочва, че дори логата в тоалетните на заведенията, рекламиращи продукти на компании, които не са спонсори, се облепят и премахват. До немалка степен комичната мярка представлява истинска параноя, особено имайки предвид, че е абсурдно логотата на тоалетни и мивки, които стоят открай време там, да бъдат възприемани като "конкуренция“ на спонсорите на Игрите.

Интернет комуникацията също е обект на сериозна атака. В сайта на Международния олимпийски комитет (МОК) се споменава:

„На участниците, както и на други акредитирани лица, не е позволено да рекламират каквато и да е марка, продукт, или услуга в рамките на статус, блогпост, туийт или каквато и да е друга форма в рамките на каквато и да е социална мрежа или какъвто и да е друг сайт“.

Забранено по тази логика е например споделянето на снимка от дадена надпревара в Instagram, употреба на потребителска снимка в дадена реклама без изричното разрешение на МОК, писането от трето лице в някоя социална медия, или използването на Олимпийски символ в чийто и да е блог или регистрация в социална мрежа. Както иронично отбелязва BusinessInsider, изразяването на благодарности на Nike в даден туийт може съвсем лесно да ви направи подсъдим, а ако случайно сте участвал спортист – да наложи отнемането на вашия медал.

Ставайки дума за вечния фактор Twitter, от мрежата са се съгласили да сътрудничат на МОК и LOCOG. Целта? Да се осуети опит от страна на компания, която не е спонсор, да „закупи“ виртуална реклама, която да е свързана с хаштаг ( хаштагът е символ, който позволява да бъде създавано съдържание по дадена тема - бел.авт.), свързан с Олимпийските игри. Една протестна група, използваща специално префасонирано олимпийско лого, бе закрита поради нарушение на явно свещените правила, въведени от правителството и LOCOG.

„Внасянето“ на реклама на стадионите също е забранено. Ако се чудите какво е това, то може да си припомните случая с холандските фенове на Световното първенство по футбол в Германия от 2006 година. Тогава привържениците на „лалетата“ останаха без късите си панталони, на които беше изписано логото на бира Bavaria, която не беше спонсор на шампионата. Интересното е как ще реагират лондонските органи в такъв случай – с недопускане на хората, закупили билети, събличането им, или някакво друго интересно хрумване, което да опази маркетинга.

И докато сме на тема футбол, стадионите също са изключително деликатна тема за фанатиците, прокарващи рекламните закони в Лондон. През 2005 година японският производител на електронни продукти Ricoh плати повече от 10 милиона паунда, за да има права върху новоизградения стадион на "Ковънтри Сити". Тя обаче не е олимпийски спонсор и в такъв случай се налага незабавното премахване и покриване на всякакви асоциирани реклами, включително пътни табели, както и преименуването на стадиона по време на Игрите.

Налице ще е и „полиция по рекламата“, която ще има правото да „премахне, унищожи, изтрие или прикрие всякакво нарушение на закона“. Всичко в рамките на "нужното прилагане на сила“, а нарушителите ще бъдат арестувани и глобявани с до 20 хиляди паунда.

За последно – нека не забравяме и частната собственост. Тя също може да бъде използвана за неоторизирана реклама, така че от LOCOG повеляват – ако сте в онази определена „зона“, рекламирането на компания, която не е спонсор на Олимпийските игри, е изрично забранено. Естествено, това е вашата сграда, но пък явно реално не може вие да се разпореждате с нея – не и по време на Игрите.

Приятни Олимпийски игри!