„Барселона”, „Манчестър Юнайтед”, „Байерн” (Мюнхен), „Арсенал”, „Реал” (Мадрид), „Милан”, „Ювентус”… Вероятно имената на всички тези тимове са ви повече от познати (ако не и омръзнали). Те са част от привилегированото съсловие на европейския футбол… За тях се използват епитети като "немислимо", когато отпаднат преди пролетния етап на Шампионската лига. 

Какво остава обаче за останалите, които са не могат да привличат толкова много средства, но за сметка на това са постигнали немалко успехи и са имена в съответната страна?

Шотландският опит:

  Емблемата на "Глазгоу Рейнджърс" Източник: Footballpictures.net

В началото на месец февруари стана ясно, че грандът „Глазгоу Рейднжърс“ започва процедура по обявяване в несъстоятелност. Причина за това станаха задължения в размер на повече от 70 млн. паунда към хазната за неплатени данъци и осигуровки.

В момента единият от двата най-големи отбора в Шотландия е почти спасен. Фактът, че той загуби титлата в първенството отчасти и заради финансовите си проблеми, изглежда донякъде маловажен. Спасението се очаква да дойде от бившия изпълнителен директор на „Шефилд Юнайтед“ Чарлз Грийн и оглавявания от него консорциум.

Офертите за придобиването на 54-кратния шампион на Шотландия бяха няколко. Едната от тях беше на  американския бизнесмен Бен Милър. Ако сделката беше осъществена, това щеше да означава революция: До момента нито „Селтик“, нито „Рейнджър“ са имали американски собственици. Тази възможност в крайна сметка отпадна след оказания натиск от страна на част от феновете на „сините“, както и заради незадоволителните финансови гаранции.

Как се стигна до тук за финалиста за Купата на УЕФА от 2008 г.?

Причините може да се търсят на няколко места. Първо – слабото и изключително неконкретно първенство. Двата отбора от Глазгоу са си разделили всички първи места в периода 1985-2012 г. Второ – милионите паундове, дадени през последните години за привличане на множество, неуспели да помогнат с нищо на тима футболисти. Списъкът е безкраен – бившият норвежки национал Дан Аген (0 мача), бившият национал на Северна Ирландия Рой Керъл (0 мача), англичанинът Франсис Джефърс (0 гола в 5 мача), аржентинецът Фредерико Нието (1 гол в 3 мача), французинът Жером Ротен (0 гола в 4 мача) и др.

Италианският опит:

“Наполи” – между Марадона и фалита:

Диего Марадона. Източник: Flickr.com/photos/fondazioneisec/

Отборът от третия най-голям град в Италия в края на 80-те и началото на 90-те изживява най-добрия си период. Водени от великия аржентинец Диего Армандо Марадона, „небесносините“  печелят 2 титли, 1 купа на страната и 1 трофей от турнира за Купата на УЕФА.  В този отбор присъстват имената на няколко от бъдещите звезди на италианския футбол  - Джанфранко Дзола, Фабио Канаваро, Чиро Ферара и Даниел Фонсека, които до '94 г. са продадени. Причина за това става тежката финансова ситуация в клуба.

Междувременно приключението на аржентинския магьосник в Италия приключва през 1991 г. Марадона се проваля на тест за наркотици и напуска страната под заплахата да бъде арестуван. На терена "Наполи" не се представя добре и завършва на осмо място.

През 1998 г. се стига до неизбежното - „небесносините“ изпадат във второто ниво на италианския футбол (Серия Б) за първи път от 33 г.  2 години по-късно се стига до завръщане в Серия А. Престоят там продължава само един сезон. Следва ново пропадане, чието дъно е достигнато през 2004 г. Тогава в началото на август Societa Sportiva Calcio (SSC) Napoli е обявен във фалит.

Активите на отбора са закупени от продуцента Аурелио де Лаурентис. Той създава нов отбор, който се смята за правоприемник на досегашния -Napoli Soccer. Тимът не успява да спечели промоция (място в по-горната дивизия - бел.авт.) през първия си сезон. Въпреки това той се радва на сериозна домакинска подкрепа, която в определени мачове надвишава 50 хил. души. Успехът е постигнат през 2006 г., когато „небесносините“ се завръщат сред професионалистите. Тогава името е променено отново – от Napoli Soccer на SSC Napoli.

Пътят до Серия А е извървян през следващия сезон, който е един от най-странните в историята на италианския футбол. В резултат от скандала с уредени мачове „Калчиполи“ отборът на „Ювентус“ е изпратен във втора дивизия за първи път в историята си. С един мащабно подсилен „Интер“ и изтърпяващи тежки наказани „Милан“, „Фиорентина“ и „Лацио“, надпреварата във втория ешалон далеч по-интересна и оспорвана. 

В днешно време „Наполи“ е един от най-добрите отбори и постоянни отбори в италианския футболен елит. На 19 май „небесносините” триумфираха с купата на Италия. На финала те победиха непобеденият до момента през сезона „Ювентус”.

„Фиорентина” – от Батистута до четвърта дивизия

Едно от най-популярните имена сред играчите на Апенините през 90-те години е Габриел Омар Батистута. Аржентинецът пристига във „Фиорентина“ (AC Fiorentina) в началото на последното десетилетие на XX век. Той става идол на привържениците, след като остава в състава и при изпадането през 1993 г.

Габриел Батистута. Източник: 3.bp.blogspot.com

„Виолетовите“ се връщат в Серия А през 1994 г. Те триумфират с единствените трофеи по времето на аржентинския голаджия (168 гола в 269 мача) 2 години по-късно през 1996 г. Тогава първо е завоювана купата на Италия, а няколко месеца и Суперкупата на страната. През 1997 г. „Фиорентина“ стига до полуфинал във вече несъществуващия турнир за Купата на носители на национални купи.

До 2000 г. отборът от столицата на Тоскана, в чийто състав блестят португалският плеймейкър Руй Коща, вратарят Франческо Толдо и бразилецът Едмундо, предлага красив, но не и носещ успехи футбол. Слабата игра в защита струва скъпо на „виолетовите“. Това не се променя и с назначаването начело на отбора на спечелилия множество трофеи Джовани Трапатони.

През лятото на 2000 г. се случва немислимото – Батистута напуска „Фиорентина“, преминавайки в състава на „Рома“. През следващата година отборът успява да спечели още веднъж купата на Италия. Извън терена обаче става ясно, че клубът е „на червено“ с  50  млн. долара. Собственикът Виторио Чеки Гори неуспешно се опитва да разреши проблемите.

Неразбориите в състава от Флоренция продължават да се задълбочават и стават все по-видни на всички нива. Дъното е достигнато през 2002 г. Тогава „виолетовите“, които са без продадения на „Милан“ Руй Коща и Франческо Толдо, който заиграва в „Интер“, правят кошмарен сезон и изпадат. Краят за основания през 1926 г. отбор идва през лятото на същата година. Тогава AC Fiorentina получава отказ от участие в Серия Б, което означава, че клубът вече не съществува.

Логото на Florentia Viola. Източник: Free-logotypes.com

Възраждането на „виолетовите“ се свързва с името на президента на италианския производител на обувки и кожени изделия Tod's – Диего Делла Вале. Той основава отново отбора, който стартира от четвърта дивизия и е наречен Florentia Viola. И тъй като никога не е скучно в италианският футбол – съставът от столицата на провинция Тоскана се връща  в Серия Б след само един сезон. Причина за това става скандалът около отбора на „Катаня“. По то време Делла Вале купува отново правата върху името AC Fiorentina и правото да могат да се използват виолетови фланелки (по времето на Florentia Viola основният цвят на екипа е бял, а резервният - червен - бел.авт.).

През 2004 г. “виолетовите“ се завръщат сред елита на италианския футбол. Следва назначаване начело на отбора на Чезаре Прандели, който извежда клуба до осминафиналите в Шампионската лига. В един или друг момент в състава  играят световният шампион Алберто Джилардино, румънската звезда Адриан Муту и френският вратар Себастиан Фрей. Късата резервна скамейка обаче не помага в стремежите на състава да спечели трофей. През последната година тимът с много мъки успя да се спаси от изпадане.

ФК „Торино“ – предпочитаният избор в града

Логото на ФК "Торино". Източник: Football-wallpapers.org

ФК „Торино“ и „Ювентус“... В Европа, а и в останалата част от света „Старата госпожа“ е предпочитаният и по-известен състав от северния италиански град. Не е такова положението обаче в самата столица на областта Пиемонт.

Там местните предпочитат далеч повече едноименния футболен отбор. Той може да се похвали с няколко неща – 7 шампионски титли, 5 купи на Италия, финал за Купата на УЕФА, 3 титли в Серия Б... и статут на "асансьор" (клуб не успяващ да се задържи в една дивизия за по-продължително време – бел. авт.) през последните 20-тина години.

През този период „Ювентус“ успя да спечели няколко пъти титлата, да се забърка в скандала "Калчиполи", да се върне в Серия и А и накрая тази година да триумфира отново като шампион, без да загуби нито един мач.

За същото време „биковете“, които се радват на голяма обич сред торинци, успяха да изпаднат и да се върнат на няколко пъти в италианската висша футболна дивизия и да фалират през 2005 г. Тогава старият AC Torino е обявен в несъстоятелност. На негово място е образуван правоприемникът на отбора - FC Torino, който получава право да играе във второто ниво на италианския  футбол. На 20  май "биковете" си осигуриха елитен футбол през следващия сезон след пауза от 3 г.

Отборът, останал в историята като "Големия "Торино". Източник: Wikipedia.org/Attilios

Ако се чудите защо е толкова важен отборът на „Торино“, то отговорът е прост – съставът на „Големия "Торино“ (Il Grande Torino). Между '42 и 49 г. са завоювани 5 титли и поставени множество рекорди. В този списък попадат най-малко точки, загубени през един сезон – 1 (сезони 47/48 и 48/49 г.), най-много вкарани голове в един сезон -125 (сезон 47/48 г.), най-много победи в един сезон – 29 от 40 (по време на сезона 47/48 г., когато елитната итлианска дивизия се е състояла от 21 тима).

За съжаление съдбата на повечето титуляри от отбора, който играе в революционната схема 4-2-4 (10 години преди това да стори Бразилия), е нещастна. Те загиват в самолетна катастрофа през 1949 г.

Английският опит:

За това до какво води хаотичното пилеене на пари в Англия може да се говори изключително много. Примерите също не са никак малко: 

Тук попада „Лийдс Юнайтед“. В началото на XXI век отборът от Йоркшир харчи на широко и успява да изгради силен отбор, който се класира на полуфинал в  Шампионската лига през 2001 г.

Последният за момента голям отбор на "Лийдс", достигнал полуфинал в ШЛ. Източник: Wafll.com

Това за съжаление се оказва и максимумът за отбора на „белите“, които не успяват да се класират за следващото издание на най-комерсиалния футболен турнир в Европа. Взетите преди това заеми обаче започват да тежат на балансовите сметки на клуба. В резултат един от най-конвертируемите футболисти – Рио Фердинанд е продаден за рекордна сума през 2002 г. на „Манчестър Юнайтед“. Извън терена проблемите и скандалите се трупат.

Първото дъно е достигнато през 2004 г., когато „Лийдс“ изпада във втора дивизия, носейки огромни финансови задължения в размер на около 100 млн. британски паунда. За да се запълнят част от пробойните, тренировъчната база на клуба и стадион „Елънд Роуд“ са продадени. Подобна е съдбата и на последните останали играчи от „златния отбор“, достигнал европейска слава само няколко години по-рано.

Пропадането и абсолютното дъно е ударено през 2007 г. Тогава „белите“ изпадат в трета дивизия (за първи път в историята си), след като попадат в администрация около месец преди края на сезона. Смяната на мениджъри продължава, както и проблемите извън терена.

Завръщането във втора дивизия се отлага до 2010 г., когато „белите“ печелят директна промоция. За момента изкачването до най-високото ниво на английския футбол продължава да бъде непостижима цел на йоркширци.

Футболът в южната част на Англия също не е застрахован от финансовите проблеми.

Първо от тях е засегнат тимът на „Саутхемтън“. „Светците“ изпадат от Висшата лига през 2005 г. след 27-годишен престой.

Положението става все по-тежко до 2009 г., когато тимът от пристанищния град изпада до трета дивизия, след като е обявен в администрация. Моментното състояние не се подобрява до края на година и отборът стартира следващия сезон с наказание от 10 точки. То пречи на опита за достигане на незабавна промоция. По това време клубът е закупен от швейцарския магнат Маркус Либхер. С негова помощ клубът успява да се завърне в елита през пролетта на 2012 г.

Славното не-толкова далечно минало... "Портмстут" триумфира с купата на Англия. Източник: Pompeychimes.com

Далеч не толкова позитивна е съдбата на другия голям клуб от Южна Англия - „Портсмут“. В края на миналия сезон той трябваше да изтърпи второто си за три години изпадане. Всичко това се случи само няколко години след като успя да спечели за втори път историята купата на Англия през 2008 г. срещу „Кардиф“. През 2010 г. на същия етап от надпреварата "Помпи" отстъпи на "Челси".

Бъдещето на клуба след второто изпадане за последните 3 години не изглежда никак розово. В един момент през изминалата кампания дори се говореше, че отборът няма да може да завърши сезона във второто ниво на английския футбол. Положението извън терена не е никак по-добро – през есента на 2011 г. литовският собственик на клуба Владимир Антонов беше задържан.

Още няколко английски клуба, които също заслужават да бъдат споменати:

1. „Ковънтри“ - носителят на купата на Англия за 1987 г. изпадна през тази година в трета дивизия за първи път от 48 години. Преди и по време на настоящия сезон клубът беше принуден да продаде повечето си конвертируеми футболисти заради лошото си финансово състояние.
2. „Болтън“ - отборът, в който играе българското крило Мартин Петров, изпадна от Висшата лига. Той се задържа там в продължение на повече от 10 години. През този период съставът успя дори да участва в турнира за Купата на УЕФА. През последните години обаче клубът стана известен с това, че се използва за обиграване от големите клубове като „Челси“ (в случая с нападателя Даниел Стъридж) и „Арсенал“ (в случая с полузащитника Джак Уилшър).
3. „Ливърпул“ - заедно с „Манчестър Юнайтед“ един от най-обичаните и същевременно мразени футболни клубове. През 2007 г. „червените“ най-накрая бяха продадени на нов собственик. Надеждите към американските бизнесмени Том Хикс и Джордж Жилет бяха огромни – те дойдоха с обещания за връщане на славните дни на клуба от „Анфлийлд Роуд“, строеж на нов стадион и изграждане на конкурентен състав, който да се съревновава с милионите на  „Манчестър Юнайтед“ и „Челси“. В крайна сметка следващите години бяха по-скоро достойни за роман на великия Алфред Хичкок, отколкото за футболна история. Особено, ако питате хората от „червената“ част на Ливърпул.
   

През 2009 г. съставът, воден от испанския голаджия Фернандо Торес, прави сериозна заявка за титлата. Тя обаче отново е завоювана от „Манчестър Юнайтед“. Очакванията са през следващата кампания съставът да бъде подсилен и титлата върната в града, разположен на река Мърси. Това не се случва, а нелицеприятната истина за двамата бизнесмени излиза на преден план. Клубът, който е бил известен с пестеливостта си и пресметливата трансферна политика, е затънал в дългове, които трябва да бъдат върнати.

Сезон 2009/10 започва с минорни очаквания и селекция, която струва почти нищо. Епилогът на управлението на Хикс и Жилет е сложен през есента на 2010 г. Тогава основаната от Джон Хенри и Том Вернер Fenway Sports Group купува клуба. Това се случва броени дни преди „червените“ да попаднат в администрация. Сделката е съпътствана с множество перипетии и опити да бъде провалена.

Немският опит

 В тази глава от материала като че ли трябва да споменем няколко неща и един отбор:

„Борусия“ (Дортмунд) - „жълто-черните“ успяха да спечелят две поредни титли. След като почти буквално се върнаха от ада...

Той беше на път да се отвори за тях след поредица от грешни финансови решения, сред които може да се посочи и излизането на борсата през 2002 г. Няколко години по-късно – през 2005 г. цената на дяловете е спаднала с 80% и банкрутът изглежда почти неизбежен. Причина  за това може да се търси в нулевата възвращаемост на вложените милиони за заплати на футболисти и лошите финансови решения.

В момента клубът изглежда в почти перфектна форма – разполага с млад състав, амбициозен треньор и стадион, който може да побере повече от 80 хил. зрители. На "обратната страна на медала“ лежи фактът, че клубът трудно може да задържа по-важните си играчи, ако пристигнат предложения от клубове като „Реал“ (Мадрид) или „Манчестър Юнайтед“. Но какво пък – кой можеше да се обзаложи, че „жълто-черните“ ще успеят да упражнят такава хегемония при наличнието на „Байерн“ (Мюнхен) – 5 поредни победи във всички състезания и 2 титли+1 купа на страната за състава от „Сигнал Идуна парк“.

"Борусия" (Дортмунд) триумфира с втората си поредна титла в Германия. Източник Flickr.com/photos/blogcatatanbola

Испанският опит

Тук трудно може да се говори за проблемите на някой футболен клуб.

В случая по-скоро става въпрос за големината на  "басейна, в който плуват тимовете" и състоянието на икономиката на страната. При наличието на отбори като "Реал" (Мадрид) и „Барселона“, останалите са принудени да се състезават за местата след трето. Надпреварата е неравностойна почти във всички отношения – зрителски интерес, покупки на платени мачове, сезонни карти, телевизионни сделки и тн. От друга страна иберийската държава е в незапомнена икономическа криза, която ограничава възможностите за евентуални инвестиции сериозно.

Примерите са много - „Валенсия“, които не успяха през последните през последните години  да се придвижат повече от трето място и полуфинали в няколко турнира. През следващия сезон те вероятно отново ще трябва да се разделят с част от най-добрите си футболисти. „Сарагоса“ - носителят на трофея в КНК от '95 г. и купата на Испания на два пъти през XXI век се спаси изключително трудно от изпадане през тази година.„Арагонците“ са в тежка финансова криза и дори се появиха информации, че са изправени пред фалит. „Виляреал” - „жълтата подводница” от едноименния град потъна във втора дивизия през тази година. Причина за това стана лошото финансово състояние на клуба, който беше принуден да се раздели с някои от водещите си играчи.

Поуката

Тя е проста – не разполагаш ли със солиден финансов гръб и голям стадион, винаги внимавай. Посочените по-горе примери не покриват всички големи отбори, които бяха погубени през последните 20 години поради различни причини. Вариантът с руски или арабски милиарди ("Малага", ПСЖ, "Манчестър Сити"...) също не е напълно сигурен... Най-малкото, защото съответните милиардери търсят възращаемост.