Ученето онлайн започва да навлиза все повече и повече като успешен метод за усъвършенстването на модерния човек. Самият аз останах възхитен при първия си досег с две много важни безплатни онлайн платформи – Coursera и Khan Academy. Те предлагат различни курсове, посветени на изключително обширни теми. В случая на Coursera даже имаше възможност за издаване на електронен сертификат за покрилите специалността (в моя случай - „Социология“). В случая документът бе по-скоро козметичен и от платформата изрично посочваха, че не може да замести диплома, но...

...Но Джон Еберсол от списание „Форбс“ разглежда един друг, по-сериозен и институционален аспект на онлайн образованието. Според статистиката 6 млн., или една трета от всички студенти в САЩ са изкарали поне един онлайн курс през есента на 2011 година. Въпреки тази огромна численост и явните засилващи се тенденции обаче, експертът отбелязва как политици, регулаторни органи, както и членове на академичните общности слагат клеймо на този метод и подриват значимостта му.

Във връзка с това той ни предлага шест често срещани мита за онлайн образованието, които не са точно така, както са представяни.

Мит #1

Поради онлайн образованието ще се намали нуждата от преподаватели и така ще се стигне до съкращения

Това е абсолютно грешна концепция относно реалното положение. От редица интервюта и анализи става ясно, че главната причина за студентския успех е не друго, ами добрият преподавател. Това важи както за онлайн образованието, така и за стандартния учебен процес. Нужно е да се отбележи и че онлайн институциите са доста по-стриктни относно размера на класа, отколкото са традиционните училища. Най-често възпитаниците са между 20 и 25 души максимум. В такъв случай се поражда нужда от повече преподаватели – а не от по-малко. Да не говорим, че дейността им става по-гъвкава. С помощта на технологиите те разработват по-лесно нови лекции, препореждат и обмислят старите, обновяват ги и разширяват спектъра си на дейност.

Източник: Sxc.hu

Мит #2

Всички онлайн курсове си приличат

Отново – това просто не е вярно. Образователните институциите с ограничен бюджет едва ли ще са особено помпозни и ще залагат на формати, отличаващи се с по-изпъстрена с текст електронна кореспонденция. Тоест, ще са по-стандартен тип. Същевременно обаче при наличието на достатъчно финанси (дори не е нужно парите да са особено много), към курсовете се добавят различни интерактивни допълнения като цвят, графики, симулации и анимации. Ако пък бъде намерено финансиране от външен източник, лекциите може да станат едва ли не като някоя Холивудска продукция и да впримчат вниманието на изучаващите се.

Мит #3

Има разлика в качеството и усвояването на материала на онлайн студента и на този, комуто се преподава на живо

Изследвания през последните години са доказали, че няма разлика между усвояването и качеството на материала при различните методи на преподаване и учене. Общо-взето времената на стоенето на първата редица пред преподавателя с верен поглед са преминали и човек се учи постоянно, по-интерактивно и по-гъвкаво. А онлайн образованието предлага точно това.

Мит #4

Онлайн преподаването е синоним на "институции, които се борят за печалба"

Истина е, че има доста частни университети и колежи, които използват онлайн метод на преподаване. В тези висши учебни заведения се получава услуга, срещу която се дава стабилно заплащане. Същевременно обаче има много институции, които не са с търговска цел, и въпреки това дават както курсове, така и дори дипломи след онлайн преподаване. Може би този мит се основава на агресивните маркетинг тактики на висшите учебни заведения, които търсят заплащане и имат доста солиден бюджет за разпространяване на бизнеса си.

Мит #5

Акредитациите, получени след онлайн обучение, не се приемат от работодателите

През последните няколко години различни колежи и организации като Zogby или колежът Екселсиор са провели анкети в национален мащаб в САЩ. За целта са ангажирани множество работодатели, които да дадат мнението си относно онлайн сертификатите и дипломите.

Резултатите от тези изследвания през 2011 година сочат, че цели две трети от тези, които са запознати с правилата на онлайн образованието, приравняват диплома от там до еквивалента ѝ в традиционно учебно заведение. Важен се оказва не методът на преподаване, а институцията, която дава дипломата, и качеството на студентите, излизащи от нея.

Снимка: David Castillo Dominici/Freedigitalphotos

Мит #6

Не се знае дали човекът, който си е свършил работата, е същият студент, който получава признанието за образование

Удостоверяването на студентската самоличност е сложен процес, който в много случаи се възприема по грешен начин. Нужно е да се спомене, че различните предоставящи онлайн образование институции имат различен подход и няма как да поставим всички под общ знаменател.

Всъщност в момента се формира цяла индустрия, която да се занимае с проблемите около идентификацията. В някои случаи се въвеждат тестови мерки за сигурност и лице-в-лице комуникация при навлизането във виртуалното образование. Други институции монтират камери, следящи студентите и монитори, които да направят проследяването на безупречния учебен процес по-лесно.

Най-популярната мярка е задаването на специфични въпроси, характерни за определените студенти. Те ще са извлечени от публичната информация за този човек. Например - лични документи, притежаван автомобил, данъчни статистики. Сред по-иновативните методи се нареждат сканирането на ретината и електронните отпечатъци.

Истината е, че онлайн обучението е много по-мобилно, бързо, и интерактивно. При наличието на толкова много виртуални библиотеки и материали, които са достъпни точно на един клик разстояние, студентите са на върха на своите възможности за поглъщане на огромно количество знание от всички краища на света. И в този смисъл е нужно вместо да се страхуваме от митовете, да разработим технологиите, с които разполагаме, да ги пригодим към нуждите, да изградим най-добрите методи и да фокусираме усилията си в постигането на едно по-високо равнище на образование. 

Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!