Спрете популизма. Това призовават от Българската стопанска камара (БСК) във връзка с предложенията за по-нататъшно намаляване на цените на електроенергията за крайните потребители и искането за увеличаване на минималната работа заплата.
След 6-месечно прекъсване служебният кабинет възобнови дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество. На заседанието на Съвета трябва да бъдат обсъдени предложените от социалните партньори спешни мерки по доходите и заетостта, съобщават от правителствената пресслужба. Оказва се обаче, че за пореден път има голямо разминаване във вижданията на синдикати и работодатели.
"Действително положението на българските граждани е тежко и, за голямо съжаление, дори управляващите като че ли не осъзнават в пълна степен сериозността на ситуацията. Основания за подобен извод ни дават неколкократните изявления за мерки, които имат по-скоро популистки характер, отколкото да дават реалистичен изход от кризата, в която обществото ни се намира", заявяват от БСК.
От гледна точка на Камарата популистки са няколко идеи - по-нататъшно намаляване на вече субсидираните цени на електроенергията за битовите потребители, идеите за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) и призивът за "солидарност“ от страна на индустрията спрямо населението.
"Солидарност"
Вчера служебният премиер Марин Райков се обърна към индустриалците в България с призив за солидарност към най-бедната част на обществото. "Крайно време е да се обърнем към една ценност, която е ключова за една демократична държава и това е солидарността", подчерта Райков, цитиран от iNews.bg.
Райков заяви, че много би искал българските индустриалци и хората, които имат възможности, да помислят по какъв начин могат да проявят своята солидарност за най-нуждаещите се техни съграждани.
Това, според него, е най-добрият начин българският индустриален капитал да бъде идентифициран като носител на национална отговорност и да се легитимира като социлно-отговорен.
От БСК обаче заявяват, че висшата форма на солидарност са "данъците и особено ДДС и акцизите".
От Българската стопанска камара питат "защо само от индустрията се очаква солидарност – къде са фирмите от финансовия сектор и услугите, къде са политическите партии, чиновниците, членовете на
общински съвети и пр.
Според БСК основно индустрията поема тежестите на кризата, като от работодателската организация питат докога индустрията ще покрива щетите, нанесени от "недалновидното управление на икономиката".
Според БСК популизъмът води до намаляване на конкурентоспособността на българската икономика, което е в основата на днешната ситуация. Днес всички ние плащаме грешните стъпки на досегашното управление. Служебното правителство и синдикатите не бива да се впускат по наклонената плоскост на популизма, ако иска да покаже ефективност на дейността си и националноотговорно поведение, заявяват още от Камарата.
Минимална работна заплата
От БСК посочват, че всяко административно увеличение на МРЗ без оценка на въздействието на тази мярка води до негативни последствия за икономиката. В тази връзка от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) също се обявиха против увеличаването на минималното трудово възнаграждение, както предлагат синдикатите. От АИКБ заявиха, че има пряка зависимост между увеличаването на МРЗ и нарастването на безработицата, като с увеличаването на МРЗ се увеличават и разходите на работодателите за социални осигуровки в резултат от по-високите брутни заплати. Днес БСК също направи тази съпоставка.
Едно от настояванията на синдикатите е увеличаване размера на минималната работна заплата от 310 на 340 лева от 1 април 2013 г. Освен това се предлага някои от държавните разходи – капиталови, бюджетни и др., да бъдат преструктурирани, за да се насочат 350-400 млн. лева за "туширане на бедността сред най-уязвимите социални групи".
Енергийни помощи
В сряда (20 март) премиерът обяви, че държавата ще намери резерв в бюджета, за да осигури средства за подпомагане на най-уязвимите социални групи. Предвижда се за безработните да бъдат заделени 36 млн. лева по програми за заетост. Семействата с деца с увреждания ще получат еднократна помощ, като предвидените за това средства са 1 милион лева. Ще бъдат компенсирани и хората, с доходи малко над определените параметри за отпускане на енергийни помощи.
От КНСБ предлагат еднократна енергийна помощ, добавка в размер на 20 лева за хората с най-ниски пенсии и в размер на 40 лева на месец за най-бедните, заети в бюджетната сфера, както и спешно разкриване на 25 хиляди временни работни места.
Намалението на енергийните цени фактически субсидира и богатите хора, и хората, които нямат доходи да посрещнат тези плащания. По този начин се засилва социалното неравенство, предупреждават от своя страна от БСК.
Според Камарата решението трябва да се търси чрез прилагане на компенсаторни механизми само за онези слоеве от населението, за които сметките за енергийно потребление са непосилни. Освен това от организацията искат ревизия на дейността на монополните дружества и регулаторния орган и други мерки, гарантиращи повече прозрачност и ефективност на енергийната система.
Припомняме, че Марин Райков поиска Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) "да се самосезира и да даде отговор на обществото, кои са монополистите и картелите в държавата". От КЗК отговориха на думите на премиера и заявиха, че КЗК няма правомощията да установи кои са монополистите в България. Според Комисията нито Законът за защита на конкуренцията, нито правото на Европейския съюз забраняват монополното или господстващото положение на предприятията.
Бюджет
Необходим е ясен преглед на изпълнението на бюджета. Бюджетът за 2013 г. е преоразмерен като приходи. През януари имаме с 6% по-малко приходи, отколкото са събрани през януари миналата година. От тази гледна точка е много важно служебното правителство да определи фискалното пространство, с което разполага за посрещане на едни или други разходи. Това заяви пред БНР заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков.
Все пак Бранков каза: "Няма как да не подкрепим частично предложенията на синдикатите за ограничаване на целева група за социално подпомагане. Това би могло да бъдат децата в неравностойно положение".
"Но преди всичко съкращаването на разходи на бюджета не трябва да върви в посока на съкращаване на инвестиции по вече сключени договори", смята заместник-председателят на БСК. Според него може би трябва да се помисли за някои харчове от типа на дискутираните месеци наред 100 млн. лв. за СРС-та. По думите му е много важно е да се определи това фискално пространство и какви разходи може да си позволи правителството.
"Изключително против сме неразплащане на задължения не само по сключени договори, без значение дали са по обществени поръчки и по проекти с европейски средства, но и бързо възстановяване на дължимо ДДС – там имаме проблеми от години. За това не са необходими непременно радикални законодателни промени", каза още той.
По данни на Министерството на финансите фискалният резерв към 31 януари 2013 г. е в размер на 4.1 млрд. лв.
Според данни на Евростат заетостта в България намалява с 1,5% през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо предходните три месеца, като намалението е едно от най-големите в ЕС. По данни на НСИ 3,1 милиона са заетите лица в българската икономика за четвъртото тримесечие на 2012 година. Безработицата за 2012 г. е 12,3 на сто и се увеличава спрямо предходната година.