Предлагат увеличение на осигуровките за фонд „Пенсии“ с 3 процентни пункта от 2026 г. и с още 2 процентни пункта от 2027 г., приходите в проекта за бюджет за 2025 г. нарастват с 20,2 млрд. лв.
Приходите, помощите и даренията в проекта за бюджет за 2025 г. е планирано да достигнат 92,5 млрд. лв. По този начин те ще нараснат с 28% в относително измерение и 20,2 млрд. лв. в абсолютно. Подобни изменения не са регистрирани от въвеждането на валутния борд насам, особено при положение че инфлацията е относително ниска.
Първият основен източник на нарастване на приходите през 2025 г. е растежът на икономиката, който допринася по-висока основа за облагане с данъци и осигуровки. Според предварителните оценки на Министерството на финансите, които бяха оповестени още преди цялостния проект, приносът на тези показатели за повишаване на данъчно-осигурителните приходи през 2025 г. би бил около 6 млрд. лв. и по този начин дефицитът би се разширил значително.
Проектът за бюджет вече е внесен, но списъкът с предложения за повишаване на приходите все още не изглежда окончателен. В настоящата статия ще го оценя от гледна точка възможността заложените приходи да бъдат изпълнени.
Приходни мерки
Заявеното намерение от страна на настоящото правителство е да не предлага съществени изменения в политиката относно данъците, осигуровките и отделните сектори в икономиката, тъй като е служебно. Това беше основанието да не се обсъждат и предлагат никакви промени в посока намаление на приетите вече разпоредби относно разходната част. Дори напротив – Министерският съвет предложи увеличение на заплатите в частта от бюджетния сектор, която не попада в обхвата на вече планираните такива.
В Европейския съюз вече са в сила нови изисквания относно координацията на фискалната политика между държавите-членки и е необходимо изготвяне на четиригодишен фискално-структурен план. В него се планират промените не само за следващата година, а за още 3 след нея. Този начин на представяне на мерките, които ще бъдат предприети в бъдеще, както и закъснялото внасяне на настоящия проект, обаче позволиха повишението на максималния осигурителен праг на 4130 лв. за 2025 г. почти да не бъде обсъждано, въпреки че това е регламентирано в Кодекса на труда.
Многократно съм коментирал негативните ефекти от тази мярка, която се отнася за доходите от труд на работещите от т.нар. средна класа. Нейната единствена цел в настоящия момент е да осигури допълнителни приходи през 2025 г., без да се отчита възможните дългосрочни ефекти – избягване на облагането и понижаване на приходите. По същия начин в настоящия проект се залага увеличение на осигурителните ставки за фонд „Пенсии“ с 3 процентни пункта от 2026 г. и с още 2 п.п. от 2027 г. като средство бъдещите бюджети да изпълнят изискването за максимален дефицит.
Общите допълнителни приходи за 2025 г. в резултат от заложените „дискреционни“ мерки според очакванията на МФ са 7,35 млрд. лв., от които 5,15 млрд. лв. от двете амнистии.
Амнистиите
Първата от тях се отнася до недължимост на лихви при заплащане на главници по публични и социалноосигурителни задължения – т.е. данъци и осигурителни вноски. Общият ефект за бюджета се очаква да бъде 4,4 млрд. лв. По този начин натрупаните задължения за лихви ще бъдат опростени на задължените лица, а те ще платят единствено главниците. Тоест тук става въпрос за декларирана облагаема основа, по която след това не е изпълнено възникналото задължение и заради просрочието се начисляват лихви. В МФ допускат, че длъжниците всъщност са добросъвестни лица, които не разполагат с достатъчно ликвидни средства, с които да изплатят задълженията си, но в същото време физическото или юридическото лице е склонно да го направи, след като изрядно ги е декларирало. Освен това се предполага, че тези вземания са гарантирани с някакви активи.
За целта е предвидена схема, при която чрез заем МФ набира средства (вероятно около 2 млрд. лв.), които се използват за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие. Един от обсъжданите от МФ варианти е ББР да отпуска кредити директно. Той изглежда трудно осъществим предвид невъзможността банката да кредитира физически лица и липсата на клонова мрежа извън София, което силно би ограничило достъпа.
Само че необходимите според оценката на МФ средства са около 2 млрд. лв., докато очакваните приходи в бюджета са значително по-големи. Това предполага или много голям мултипликационен ефект, или прилагането на по-различен механизъм. Поради това по-логичен изглежда вариантът ББР да гарантира някакъв процент от главницата, която се отпуска от търговските банки, докато останалата част ще бъде гарантирана с освободеното обезпечение към приходните администрации. Този вариант изглежда възможен, но (много) трудно би се реализирал желаният в проекта ефект върху приходите.
Ползата за длъжниците е ясна – задълженията им за лихви изцяло се опрощават, лихвените проценти по кредитите вероятно ще са пазарни и ще са (значително) по-ниски от законната лихва (13,04% към настоящия месец). Краткосрочният ефект за държавния бюджет е реализиране на допълнителни приходи от данъци и осигуровки.
Втората амнистия се отнася до задължения, които са били укрити – тоест не са били изобщо декларирани или са подадени декларации, но те са били с невярно съдържание. Държавата по този начин признава неспособността си да събере приходи според действащата нормативна уредба и затова е готова да не накаже фактически престъпления, за да успее да избегне свръхдефицит през 2025 г.
И двата типа амнистия биха създали погрешни стимули относно декларирането и плащането на задълженията по данъци и осигуровки. Така ще се възникне прецедент, който ще създаде очаквания през няколко години той да се повтаря – т.е. през няколко години тази процедура да се прилага отново, защото поне до 2028 г., а вероятно и след това ще се търсят допълнителни източници на приходи.
Останалите мерки
Налице е и проблем с отчетността и прозрачността – в проекта за 2025 г. приходите от данъци и осигуровки са представени заедно с очакваните ефекти от амнистиите, което не позволява адекватна оценка на очакваната им динамика. Ако се коригират с ефектите от амнистията през 2025 г. данъчните приходи би трябвало да достигнат почти 47,7 млрд. лв. и да нараснат с над 6,8 млрд. лв. или 16,7% спрямо очакваното изпълнение за настоящата година. Това се случва при очаквания за високи приходи от банковата система и при включване на данъка върху добива на подземни богатства, който няма да се изпълни в предложения в проекта вид.
При осигуровките очакваните (коригирани с амнистията) приходи са 20,9 млрд. лв. и е планирано нарастването им с почти 2,9 млрд. лв. или 15,8%. Въпреки значителното повишение на заплатите в бюджетния сектор, според макрорамката заплатите общо за икономиката ще се увеличат с 9,1%, а заетостта с - 0,5%, т.е. основата ще нарасне с около 10% през 2025 г. Растежът на минималния осигурителен праг е 15,4%, а на максималния - 10,1%, така че не може поради това да се очакват някакви ефекти за преминаване от неформалната икономика „на светло“, а дори напротив.
Една от значимите предвидени мерки е отлагане на влизането в сила на разпоредбата за повишаване прага за задължителна регистрация по ЗДДС от 100 хил. лв. на 166 хил. лв., която трябваше да влезе в сила от началото на 2025 г. Целта е по-голям брой фирми да бъдат регистрирани и да внасят ДДС. Разбира се, това означава, че административните разходи за съобразяване с данъчното законодателство ще продължат да са високи за засегнатите лица.
В този проект се запазва политиката на обезкървяване на държавните предприятия като отново се изисква разпределение на 100% от печалбата като дивидент към бюджета. Подобна е ситуацията с Българската народна банка, от която е планирано да се получи вноска от превишението на приходите над разходите й в размер 1 млрд. лв. Още през миналата година предупредих, че подобна политика е крайно вредна, тъй като означава декапитализиране на централната банка и на държавните предприятия. При БНБ ситуацията е още по-интересна предвид евентуалното членство в еврозоната. В такъв случай капиталът на БНБ ще трябва да бъде увеличен и при липсата на вътрешни ресурси това ще трябва да бъде направено чрез вноска от държавата. Тази операция ще изисква нова емисия на държавен дълг на международните пазари, което означава да се плащат допълнителни лихви. Тоест, за да покрие еднократно недостига на средства, МФ ще се ангажира с допълнителен заем и лихвени плащания за поне 10-годишен период.
Друга много важна мярка в проекта за бюджет е сливането на приходните агенции. Възможно е в по-дългосрочен период от това сливане да има позитиви за държавния бюджет и за данъкоплатците. В година на висок дефицит, който е твърде вероятно да надхвърли прага от 3% от БВП, стартирането на такава операция крие твърде големи рискове. Част от тях са свързани с функционирането на системата за взаимодействие с данъкоплатците. Освен това ще трябва да бъдат прехвърлени отговорности и задължения между отделните звена. Също така тази мярка е с дългосрочен характер и по логиката на настоящото правителство не би следвало то да я предлага и реализира. Липсата на сериозна публична дискусия също буди притеснения.
Възстановяването на пълната 20% ставка по ДДС за ресторантьорските услуги, за хляба и за брашното ще допринесе за по-високи приходи от този данък през 2025 г. Понижените ставки бяха една от мерките, предприети във връзка с COVID-19 кризата. След като тя отдавна отмина, беше логично действието на тази мярка да бъде преустановено.
Опитът с цените на хляба показа, че въпреки намалените ставки цените не се понижиха. Това е показателно за значително по-голямата пазарна сила на продавачите над купувачите на тази стока. От тук следва, че ако не се е случила драстична промяна в пазарните условия, повишаването на ставката от 0% на 20% ще доведе до съответстващо увеличение на цените. Сходна е ситуацията при ресторантьорските услуги, но там повишението на данъчната ставка е по-малко (от 9% на 20%).
Останалите мерки обхващат повишаване на акцизни ставки по бирата и високоалкохолните напитки, тютюневите изделия и изделията за пушене, които също ще допринесат за повишаване на цените на тези изделия.
Автор: Димитър Чобанов, финансист
