Този анализ разглежда финансовия резултат и задълженията на болниците за 2013 и 2014 година. Включени са 69 болници, които са с над 50% държавно участие. За 11 от тях нямаме данни за 2014 г., а за две – и за 2013, и за 2014 година.
Финансов резултат
Общо финансовият резултат на разглежданите болници леко се подобрява – загубата от 14,4 млн.лв. през 2013 г. намалява до 11,6 млн. лв. през 2014 година. Предвид това, че за 11 болници от включените в общия резултат за 2013 г. няма данни за 2014 г., обаче, директно сравнение между данните за двете години не е препоръчително. Т.е. данните за тези 11 болници, като и ако се публикуват, може да покажат съвсем друга динамика спрямо предходната година.
За 2014 г. 29 болници са на загуба, а 27 отчитат положителен финансов резултат. Със загуба над 1 млн. лв. са 8 болници, показани в Таблица 1. За сравнение – през 2013 г. отрицателен финансов резултат отчитат 32 болници, положителен – 35, а за две от тях няма данни.
При три от болниците има значителна промяна във финансовия резултат само за една година. Загубата на МБАЛ „Св. Марина”- гр. Варна нараства 40 пъти, а при УМБАЛ „Св. Екатерина” и СБАЛ по хематологични заболявания - София се отчита преминаване от печалба в загуба.
За предходната година – 2013 – сред болниците със загуба над 1 млн. лв., освен познатите вече УМБАЛ „Н.И.Пирогов” (-6,3 млн. лв.), „Университетска МБАЛ – Александровска” (-4,5 млн. лв.) и МБАЛ „Христо Ботев” – Враца (-2,2 млн.лв.), се включват и Национална кардиологична болница (-3, 5 млн.лв.) и МБАЛ – Бургас (-1,4 млн.лв.). През 2014 г. финансовият резултат на посочените болнични заведения се е подобрил, но продължават да са на загуба. В групата със загуба над 1 млн.лв. през 2013 г. се присъединяват и още две болници - "МБАЛ - проф. д-р Стоян Киркович" АД - гр. Стара Загора (-1,7 млн.лв.) и МБАЛ - Пловдив АД (-1,7 млн.лв.). Данни за финансовото им състояние за 2014 г., обаче, не са публикувани.
За 2014 г. с най-висок положителен финансов резултат от над 1 млн. лв. са четири болници – Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс – София (1,4 млн.лв.), УМБАЛ Св. Иван Рилски – София (2,1 млн.лв.), УМБАЛ Св. Георги – Пловдив (4,4 млн.лв.) и Бул Био – НЦЗПБ – София (7,8 млн.лв.).
Задлъжнялост
За 2014 г. дългосрочните пасиви на болниците като абсолютна стойност намаляват от 119,8 млн.лв. през 2013 г. на 113,6 млн.лв. Десетте болници с най-големи дългосрочни задължения, както и делът им в общо задължения, са показани в таблицата по-долу (тук отново не се включват 13-те болници, за които няма данни за 2014 г.).
Спрямо 2013 г. абсолютната сума на дългосрочните задължения на разглежданите 10 болници намалява, като само при УМБАЛ „Св. Иван Рилски” има увеличение. При повечето от посочените в таблицата болници дългосрочните задължения представляват около 50% и над 50% от общата сума на задълженията. Тази закономерност се наблюдава и при по-голямата част от държавни предприятия.
Прегледът на отчетите на болниците показва, че общата сума на задълженията им през 2014 г. леко се увеличава до 373,8 млн. лв. спрямо близо 370 млн. лв. през 2013 г. Това се дължи на увеличението на краткосрочните задължения.
Петте болници с най-голям размер на задълженията за 2014 г. (над 20 млн.лв.) са: УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив (46,5 млн.лв.), УМБАЛ „Н. И. Пирогов” - София (34,6 млн.лв.), МБАЛ „Св. Марина” - Варна (26,7 млн.лв.), СБАЛ по хематологични заболявания – София (25 млн.лв.) и УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” – София (24,4 млн.лв.). Тяхната стойност спрямо 2013 г. намалява единствено за УМБАЛ „Св. Георги”, а за останалите четири се увеличава.
Това, което е интересно да се отбележи, е, че болниците с най-голям размер на задълженията през 2014 г. са и тези с най-голяма загуба за същата година. Изключение прави само УМБАЛ "Св. Георги” – Пловдив, който завършва на печалба от 4,4 млн.лв.
На база на изведените данни можем да обобщим, че въпреки лекото подобрение във финансовия резултат на разгледаните държавни болници (за които има публикувани данни), те продължават да отчитат високи нива на загуба. При повече от половината от тях се наблюдава отрицателен финансов резултат. На фона на това виждаме една група болнични заведения, чиито лоши показатели са трайна тенденция. Те са явни както по отношение на финансовия резултат, така и по отношение на задлъжнялостта и тревожните нива на дългосрочни пасиви. Обяснението, прозиращо зад тази картина е ясно - неефективната държавна политика по здравеопазването, реформи, които са лишени от икономическа логика, или такива, които се реализират твърде тромаво или пък изобщо не се осъществяват.
Автор: Наталия Николаева, И.П.И
