България е първа по неграмотност в целия Европейски съюз (ЕС), като 41% от учениците ни не са напълно грамотни. Това показва негативна класация за образователната и научната сфера, създадена на базата на изследване на екип от Центъра за демографска политика (ЦДП) с ръководител проф. Петър Иванов.
В глобален мащаб в подреждането за 2012 г. заемаме 53-то място в света по грамотност (Literacy), като далеч пред нас стоят държави като Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга и др. Според доклад на Европейската комисия (ЕК) по Конвергентната програма за 2012-2015 г. процентът на хората с трудности при четене в България е най-високият в рамките ЕС. Анализът на Центъра показва проблемните точки на българската образователна система.
Неграмотните български граждани, по данни на ЦДП, вече са между 50-60%. По официални данни 41% от лицата до 16 години са неграмотни (за сравнение, във Финландия този процент е 8,1%). От Министерството на труда и социалната политика (МТСП) посочват, че близо 70% от хората без работа у нас са напълно неграмотни.
Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) вече над половината от учениците между първи и трети клас нямат за майчин език и изпитват проблеми при усвояването му.
Интелигентността на нацията (National IQ Scores) също намалява. Българите дълги години гордо заемаха челни места по този критерий, а сега в списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място, далеч след Монголия, Молдова, Казахстан и др. Една от причините е състоянието на образователната ни система. У нас отличниците в училище са 2,8%, докато във Финландия са 14,5%, т.е. близо пет пъти повече.
Цели 38% от българчетата не завършват започнатото си образование, много пък въобще не са учили. Близо една трета от учениците, задължени по закон да се образоват, не ходят на училище. Тези дни от РИО на МОНМ в Русе обявиха, че от 29 000 ученици в областта само около 20 000 посещават училище. Подобна, а някъде много по-драматична, е картината в почти всички региони на България.
Друга негативна тенденция, важен фактор за статистиката: много от ученичките между 5 и 7 клас, чиито родители продължават да получават детски и други бонуси за тях като малолетни, се оттеглят от училище и стават майки. Много деца се отдават на всякакви други занимания, включително и престъпни, но не и на учене.
В България са налице огромни увеличаващи се разлики в образователната практика и в резултатите от нея между училищата в големите градове и малките селища, между училищата в София и училищата в останалата част на страната като цяло.
Съществени разлики има в резултатността на обучението при различните социални слоеве: за съжаление, по-добрите резултати са при ученици от богати семейства, докато децата на по-бедните хора се учат значително по-зле. Обучението в елитните държавни училища със специален прием за деца на заможни семейства и управляващи, издържани от бюджета, е много по-добро в сравнение с училищата за по-бедни.
С други думи, можем да си извадим нелицеприятния извод, че у нас не може да се говори за равен старт, равни права и равни възможности в образованието. "Училището са отказа от възпитателните си функции", се казва още в проучването.
Що се отнася до висшето образование, както в държавните, така и особено в частните висши училища то се базира единствено на принципа за търсене на максимална финансова изгода и максимална печалба, което не кореспондира с академичните изисквания на съвременното модерно образование, посочват от ЦДП. Данните им показват, че в България работи индустрия за фалшиви дипломи, има пазар на научни степени и звания. Голям процент от обучаващите се студенти в родните университети са турски граждани, които получават платена диплома, в някои случаи без дори да знаят български език. През последните 20 години между 350 000 – 400 000 български граждани и голям брой чужденци са придобили фалшиви дипломи за образование и фалшиви документи за квалификация.
Освен това, липсват всякакви връзки на университетите с бизнеса, "произвеждат се масово ненужни специалисти". Така например у нас в последните години голям процент от дипломиралите се магистри са по право, мениджмънт, маркетинг и други популярни специалности, при положение, че наситеността с такива кадри отдавна е много над потребностите на обществото.
В университетите има ненужни факултети, които обслужват само интересите на застарелите преподаватели, казват още от Центъра.
Експертите определят като "пълно безумие" задължението родителите да предоставят деца на 4 години в детски заведения (държавни и частни) за обучение, без да имат правото да преценяват и да вземат решение в рамките на семейството. „По безумен начин не е искано становище на здравните институции в България, не е отчетено състоянието на детските заведения, тяхната локация по българските селища и т.н“, се казва в анализа.
От ЦДП дават за пример редица европейски страни, в които висшето образование е безплатно – като Австрия, Дания, Финландия, Норвегия и Швеция. В Кипър, Малта, Гърция и Шотландия се плаща само за магистърските програми.
В по-голямата част от Германия висшето образование също е безплатно. „Безумие е в най-бедния регион в ЕС, в най-бързо намаляващата по население в света държава и в най-напусканата от младите си поданици страна студентските такси, даже и в държавните университети, издържани от бюджета и печелещи значителни суми от турските си студенти, непрекъснато и рязко да се увеличават“, смятат експертите. Последното увеличение е това със средно 8% в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), с по 9% в други университети и др.
Този факт очевидно не съответства на демографските реалии и на тенденциите в страната за обезлюдяване и за емигриране на младите хора, заключват от Центъра за демографска политика. Няма реакция и на щедро финансираните програми на страни от ЕС за привличане на образовани наши младежи в тези страни.
