Публикуваме анализа на Института за пазарна икономика, автор Адриан Николов

През последните няколко седмици се заговори за присъединяване на България към еврозоната – стъпка, смятана от мнозина за неизбежна и крайно необходима за по-нататъшната интеграция на страната в Европейския съюз. Независимо от наличието на политическа воля е необходимо и страната да отговаря на някои формални критерии за своето присъединяване, най-вече с оглед на макроикономическата и финансовата й стабилност.

За тази цел служат критериите за сближаване (т.нар. критерии от Маастрихт), които налагат граници на инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, дългосрочния лихвен процент и обменния курс между националната валута и еврото. Въведени първоначално като механизъм за налагане на бюджетна дисциплина в ЕС, те по-късно стават и основни критерии за присъединяването към единната валута.

В докладите си, които следят съобразяването с критериите, обаче, Европейската централна банка съобщава единствено резултатите на страните, които се стремят към включване към еврозоната, но не и на тези, които вече ползват еврото. Предишните прегледи сочат, че в годините след кризата единствено България и Естония успяват да се съобразят с всички Маастрихтски условия.

Критериите включват пет основни изисквания:

1) Инфлация според хармонизирания индекс на потребителски цени – инфлацията в страните членки не бива да е повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация;

2) Бюджетен дефицит – дефицитът, изразен като процент от БВП, не бива да надхвърля 3%. Правилото позволява дефицит, който надхвърля прага, само при изключителни условия.

3) Държавен дълг – дългът, изразен като процент от БВП, не бива да надхвърля 60%. В случай на низходящ тренд, правилото позволява дълг над 60%, стига да се очаква в близко бъдеще той да падне под лимита.

4) Дългосрочните лихвени проценти (средна доходност по десетгодишни държавни облигации) – дългосрочните лихви не бива да надхвърлят с повече от 2 процентни пункта осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.

5) Стабилност на курса към еврото – правилото за стабилност на курса е по-гъвкаво от останалите; посочва се, че валутата на страната-кандидат за членство не бива да е девалвирала значително през последните две години спрямо европейската валута.

Таблицата по-долу представя резултатите на всички страни-членки към 2015-та година. Заради много ниската инфлация в ЕС през конкретната година усреднената стойност между държавите с най-ниска инфлация е -1.2%, а на дългосрочния лихвен процент – 1.9%.

Преглед на изпълнението на критериите за сближаване, 2015 г., по данни на Евростат

[IPI]

В сравнение с периода преди кризата, повече държави от ЕС успяват да спазват всички критерии. Докато през 2012 едва две държави (България и Естония) постигаха това, то през 2015-та те вече са девет – България, Дания, Естония (с уговорката, че Евростат не публикува данни за дългосрочния лихвен процент), Латвия, Литва, Люксембург, Румъния, Словакия и Чехия. Други – Ирландия, Германия и Швеция, се провалят само по един от критериите.

Интересно е, че четири от страните, които изпълняват Маастрихтските критерии през 2015 г. (България, Дания, Румъния и Чехия) не са членки на еврозоната. Т.е. де факто само пет от сегашните 19 членки на еврозоната спазват критериите, като четири от "отличниците" са нови страни членки (и на ЕС, и на еврозоната). Иронично е, че от старите членки на еврозоната, единствено Люксембург изпълнява критериите. В този смисъл, ако еврозоната се изграждаше днес, и бъдещите й членове трябваше да са тези, които отговарят на Маастрихтските изисквания, съставът ѝ щеше да е противоположен на настоящия.

Като цяло, основният проблем пред съобразяването с критериите за повечето държави е свеждането на държавния дълг под 60% от БВП – при някои от тях той приближава или надхвърля 100%, като няма изгледи в близко бъдеще да бъде намален в заложените граници, особено в страни като Гърция (177%) и Италия (132%).

Що се отнася до инфлацията обаче, която до кризата беше сред проблемите на ЕЦБ, през последните няколко години се наблюдават обратни тенденции и на ЕЦБ се наложи да положи значителни усилия, за да успее да предотврати дефлация в еврозоната. В същото време Маастрихтското ограничение цели предотвратяването на прекалено висока инфлация, което е и причината през 2015 г. повечето страни да се съобразяват със заложеното ограничение.

Европейските държави са успели да свият и дефицита си, като той вече е значително над ограничението от 3% единствено в 3 от четирите т.нар. PIGS – Португалия, Испания, Гърция (Италия успява да го спази), страните, които по принцип срещат най-големи трудности при съобразяването с бюджетната дисциплина. Близко до, но над бариерата са и Великобритания, Франция и Хърватия.

Общият преглед на изпълнението на критериите към 2015 г. показва тенденция на възстановяване на бюджетната дисциплина в ЕС – за повечето страни членки единствено намаляването на дълга е пречка пред съобразяването с тях. Малък брой държави обаче намаляват дълга си – спрямо 2014 г. значителен спад се наблюдава само при Латвия, Словения и Финландия. При страните с по-значителни дългови проблеми няма почти никакво изменение, а при Португалия и Гърция се наблюдава незначителен (спрямо общия обем на дълга им) ръст от съответно 1.6 и 2.3 процентни пункта.

Преглед на изпълнението на критериите за сближаване за България, 2010 – 2015 г. В скоби са референтните стойности за конкретната година.

Що се отнася до България, страната изпълнява тази част от формалните изисквания за членство в еврозоната. Това важи не само за 2015-та година, а за целия почти целия период от края на кризата насам; с изключение на резкия ръст на дефицита през 2014 г., през останалите години страната се движи в заложените от критериите граници.

Иначе казано, ако в близко бъдеще бъдат направени постъпки за присъединяване, то пречките пред това биха могли да бъдат по-скоро политически, отколкото формални или икономически. В кой момента подобна стъпка би била разумна, обаче, е предмет на съвсем отделен анализ.