Идеята за данък върху приходите от лихви по депозитите предизвиква разнопосочни коментари за отражението си върху икономиката, но към момента евентуалното му въвеждане по-скоро би имало дестабилизиращ ефект. Така коментираха пред Econ.bg експертите от Института за икономическа политика (ИИП) по отношение на приетото вчера от Министерския съвет решение за въвеждане на данък върху лихвите по влоговете и депозитите на физическите лица. 

"От една страна може да се разглежда като допълнителен в приходната част, но изземването на доход от физическите лица по никакъв начин не подкрепя потреблението. Като се има предвид, че в момента по-голямата част от приходите са резултат от косвени данъци, които са ориентирани към потреблението, то допълнителната разпределителна функция на държавата не е от полза", смятат икономистите.

Вчера (10 октомври) икономистът от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов коментира пред Econ.bg в тази връзка, че е вредно да се обезсърчават спестяванията, като обърна внимание, че лихвите по депозитите помагат за запазване на реалната стойност на парите на фона на инфлацията.

Друга възможност е поставянето на праг върху облаганите депозити. От Института за икономическа политика обясняват: "На практика макрорамката на бюджета на страната е ориентирана към постигането на по-висок растеж на базата на по-ниски приходи от преки данъци и в този случай ще се повишат постъпленията именно от този тип данък. Ако се цели наистина социална функция, може да се разсъждава върху въвеждането на минимален праг върху облаганите депозити, имайки предвид, че сумата на депозитите до 10 000 лв. към юни 2012 г. е близо 30% от общата сума на всички депозити".

Ефект върху банковата система

Не можем да очакваме каквито и да е сътресения в банкова система. Не е ясно каква би била ролята на банките в събирането на данъци и дали те ще имат такава. Дали администрирането ще бъде делегирано на тях или ще бъде оставено на физическите лица, за да бъде заплащано заедно с годишните данъчни декларации. Евентуално администриране може да доведе до основание за въвеждане на нови такси от банките, коментира експертите от ИИП.

Вчера Момчил Андреев от "Райфайзенбанк България" обърна от своя страна внимание на факта, че може да има допълнителни административни ангажименти и следователно - допълнителни разходи за банките.

Изтичане на депозити

Не би следвало да има изтичане на депозити. Това е най-сигурната форма за спестяване и обикновено хората, които ги притежават, ще ги използват едва когато има по-добра алтернатива за инвестиция, смятат от Института за икономическа политика.

Нивата на лихвите към август за срочните депозити до 1 година са средно около 4.9%, т.е. след евентуалното им облагане с данък върху приходите от лихви по депозитите те ще бъде редуцирани до нива от около 4.4%.

В тази връзка почти същите данни дадоха от "Райфайзенбанк" - намаляване на годишната лихва от 5% на около 4,5%.

Наистина би трябвало да има много по-примамлива инвестиционна възможност към която да се насочат особено притежателите на по-големи суми, да кажем над 100 000 лв., които са 20% от всички. Към момента обаче подобни инвестиционни алтернативи в реалната икономика на страната липсват и дори след евентуалното въвеждане на този данък банките ще останат най-предпочитания избор, колкото и те самите да са лишени от капацитет за подбор и моделиране на инвестиционни решения, смятат от ИИП.

От Българската народна банка (БНБ) също заявиха, че банковите депозити нямат алтернатива като най-добра форма за спестяванията на гражданите у нас.

Възможно е отдръпване на депозити извън страната, което трудно може да бъде прогнозирано какви размери би могло да придобие, но със сигурност би довело до покачване на цената на лихвите по кредитите, които в момента са низходящи заради увеличаващата се сума на депозитите в банковата система през последните години, заявиха икономистите от ИИП.