Скок от политиката в частния сектор? Много политици са го правили, правят го и сега. Ексканцлерът Герхард Шрьодер е просто последният известен пример. В различните страни по света обаче гледат различно на лобизма, пише в свой коментар "Дойче веле".
При "Дизелгейт" не става въпрос само за замърсяването на околната среда и увреждане на имиджа на германските автомобилни концерни. Скандалът с манипулираните стойности на изхвърляните газове хвърля светлина и върху тесните връзки между индустрията и политиката.
Федералната провинция Долна Саксония е собственик на 20 процента от акциите на концерна Фолксваген. Дълго преди да стане външен министър, Зигмар Габриел беше премиер на Долна Саксония. В тази си функция, той беше и член на Надзорния съвет на Фолксваген - от 1999 до 2003 година. същото е и със сегашния министър-председател на провинцията Щефан Вайл.
Концернът "Фолксваген" заделя 6,7 милиарда евро за последиците от скандала с манипулираните екологични тестове. Затова пък
И това далеч не е единственият пример за топлата връзка между политиката и автомобилната индустрия. Главният лобист на концерна Даймлер, Екарт фон Кледен, е бивш политик от ХДС и до 2013 година беше държавен секретар в канцлерството. Неговият съпартиец Матиас Висман, който е председател на Сдружението на германската автомобилна индустрия, беше федерален транспортен министър от 1993 до 1998 година.
"Проблемът не е от вчера", казва говорителят на организацията Lobbycontrol Тимо Ланге. "В края на своя мандат канцлерът Герхард Шрьодер се застъпи за изграждането на газопровода през Балтийско море и след като излезе от активната политика получи назначение в Газпром", припомня Тимо Ланге.
От политиката - в частния сектор
Прокуратурата в Берлин навремето започна разследване срещу Екарт фон Кледен, който на бърза ръка излезе от политиката и веднага беше назначен в Даймлер. Разследването обаче беше прекратено. След това бяха въведени нови правила: през 2015 година германското правителство гласува закон, който урежда въпроса за трудовоправните отношения на членовете на правителството и държавните секретари след тяхното излизане от политиката. Законът предвижда 18-месечна т.нар. "фаза на охлаждане", през която те нямат право да приемат постове в частния сектор. "Досега обаче този закон не е прилаган, тъй като не е имало нито един подобен случай", казва Тимо Ланге.
Отвън Атлантика - правила с много изключения
В САЩ също има законови ограничения. След като беше избран за президент, Доналд Тръмп обеща да пресуши "блатото". В началото на годината той подписа декрет, с който забранява на членовете на неговия екип да извършват лобистка дейност, след като напуснат Белия дом - за по-дълъг период от въведените през 2009 г. от предишния президент Обама ограничения за срок от две години.
Но правилото допуска някои изключения: забраната не важи например за служителите в американския Конгрес. "За членовете и служителите на Конгреса са в сила други правила, различни от тези за членовете на правителството. Освен това Доналд Тръмп наложи през последните месеци редица изключения, засягащи една част от служителите. "Като цяло съществуват много вратички и немалко хора се възползват от тях. Така например бивши служители от Сената могат, след изтичането на мандата им, да се захванат с лобистка дейност в Белия дом", посочва Тимо Ланге.
Неефективна структура на Острова
Във Великобритания съществува специална организация, Advisory Committee on Business Appointments /ACOBA/, която регулира преминаването на бивши министри и високопоставени служители към частния сектор. Наскоро доклад на една парламентарна комисия установи, че Комитетът за регулиране е "неефективен" и "беззъб", и че тази негова слабост подкопава доверието в политиката и институциите. ACOBA трябва да се грижи за това, вътрешна информация да не стига до частния сектор заедно с бившите държавни служители. Този орган обаче не може да разследва или да налага санкции на държавните служители, които нарушават правилата.
Докладът на парламентарната комисия излезе малко след като бившият финансов министър при управлението на торите Джордж Озбърн стана главен редактор на лондонския "Ивнинг Стандарт", като същевременно запази депутатското си място.
Регистрационен режим в Канада
В Канада се справят доста по-добре. Канадците дори са смятани за пионери в тази област: там е въведен регистрационен режим, т.нар. Lobbying Act. Той се ръководи от разбирането, че прозрачността и публичното разкриване на дейностите води до повишаване на общественото доверие и отговорността на служителите. В Канада всеки, който се занимава с лобизъм, е длъжен да регистрират не само себе си, но и клиентите си, сферата на неговата лобистка дейност, както и да впише всичките държавни постове, които е заемал.
"В Канада т.нар. 'фаза на охлаждане' продължава дори 5 години. През това време бившите държавни служители не могат да се регистрират като лобисти", казва Тимо Ланге.
За разлика от другите държави, в Канада има и ефективни инструменти за спазването на тези правила. "Две служби се грижат за това - на комисаря, следящ да няма конфликт на интереси, и на комисаря по въпросите на прозрачността. Те могат да налагат санкции при нарушаване на правилата", обяснява Ланге.
Глобите могат да достигнат 34 хиляди евро. Отделно от финансовата санкция е публичният позор за нарушителите. "Германия може да научи много от Канада", казва в заключение Тимо Ланге.
