За най-силно засегнат се приема финансовият сектор в Съединените щати, където се случиха масови фалити, засягащи дори най-големите банки. Ситуацията в Европа на пръв поглед беше различна. Политиката на държавите и централните банки до момента не остави в еврозоната нито една банка да фалира. Част от банките бяха оздравени чрез изнасяне на лошите кредити в други институции, което беше подкрепено от растеж на икономиките.
В Италия обаче това не се случи навреме, което доведе до настоящата криза. Нито банките бяха оздравени, нито тези с най-сериозните финансови проблеми бяха оставени да фалират и по този начин да облекчат икономиката от лоши дългове и неефективност. Общо развитие Състоянието на италианската икономика е предпоставка за ситуацията в банковата система на страната.
Икономиката е в застой, като това е устойчива тенденция. Темпът на растеж на БВП в реално изражение е 1% на годишна база през второто тримесечие на 2016 г., докато за цялата 2015 г. е 0.7%. Доходът на човек от населението спада трайно спрямо средния за ЕС – през 2001 г. той е с 19% по-висок, докато през 2015 г. вече е с 5% по-нисък от средния за ЕС.
Средногодишният темп на инфлация е 0% през август, а след януари 2016 г. инфлацията е отрицателна на годишна база. Коефициентът на заетост през 2015 г. е 60.5% при средно за ЕС 70.1%, докато дори в България той е значително по-висок – 67.1%. Нормата на безработица в Италия през август 2016 г. е 11.4%, при средно за ЕС 8.6%, а за еврозоната – 10.1%.
Бюджетният дефицит през 2015 г. е 2.6% от БВП, докато държавният дълг е 2.17 трилиона евро, което представлява 132.3% от БВП. По този начин държавният дълг на Италия изпреварва по размер дори този на Германия и вече е най-голям сред държавите в еврозоната и в относително, и в абсолютно измерение. Експертите от Международния валутен фонд не предвиждат съществено подобряване на състоянието на италианската икономика в краткосрочен период. Това от своя страна няма да допринесе за подобряване на ситуацията с банковата система на страната. Текущо състояние на банковата система Банковият сектор в Италия, както и в Европа като цяло, е основен източник на финансиране за бизнеса и домакинствата.
Системата е добре развита, но според показателя размер на активите на човек от населението е под средните стойности за Европейския съюз и отстъпва пред Холандия, Обединеното кралство, Франция, Испания и Германия. За сравнение Испания, която е с по-нисък доход на човек от населението, е с почти 90% по-високи банкови активи на човек от населението спрямо Италия.
Банковата система в Италия обхваща над 400 банкови групи и независими банки. Петте най-големи недържавни банки са съответно Unicredit, Intesa Sanpaolo, Banca Monte dei Paschi di Siena, Banco Popolare и UBI Banca. Първата от тях е глобална системно значима институция, следващите две са местни системно значими институции, като всички попадат под надзора на Европейската централна банка.
Системната значимост на банката определя и изискването за по-голям собствен капитал. Общият размер на необслужваните кредити за цялата банкова система в края на 2015 г. превишава 360 милиарда евро (над 18% от общите кредити).
Актуалните налични данни за банковата система на Италия към края на второто тримесечие на 2016 г. показват, че значителният дял на необслужваните кредити се запазва въпреки лекото подобрение. Те представляват 16.4% от общите кредити, докато средната стойност за Европейския съюз е 5.5%, а за България е 13.7%. От друга страна това влияе негативно и върху основни показатели за състоянието на банките в Италия. Възвръщаемостта на собствения капитал и на активите е съответно 2.3% и 0.2% при средно за ЕС 5.7% и 0.4%. Капиталовата адекватност от първи ред е 11.8% при 13.5% средно за ЕС.
Друг неблагоприятен факт за италианската банкова система е относително високият коефициент разходи спрямо приходи, който показва ефективността на банките и способността им на генерират печалба от единица приход. Разходите на италианските банки представляват 67.5% от приходите им при 62.7% средно за ЕС. Все пак при показателя нетен лихвен доход спрямо лихвоносните активи италианските банки постигат средните стойности за ЕС от 1.5%. Като цяло посочените индикатори свидетелстват за влошената ситуация в банковата система на Италия. Колко сериозен проблем са необслужваните кредити?
Един от най-информативните индикатори при анализа на необслужваните кредити според проф. Стийв Ханке е коефициентът Тексас. Той представлява съотношението между счетоводната стойност на необслужваните кредити и сумата от собствения капитал и провизиите. По този начин се измерва способността на банката да се справи със загубите в резултат от наличие на необслужвани кредити.
Когато коефициентът превишава 100%, банката е изправена пред опасността капиталът й да стане отрицателен, т.е. тя да стане неплатежоспособна. При изчисляването от капитала се изключва стойността на някои негови елементи като търговската репутация, например, за да се получи по-коректна оценка на средствата, които действително са на разположение на банката.
Според данните на проф. Ханке, които се отнасят към края на първото тримесечие на 2016 г., общият размер на кредитите, отпуснати от петте банки, е 1.23 трилиона евро, докато необслужваните кредити са 223 милиарда евро, т.е. представляват 18.12% от всички кредити. За всяка една от изследваните банки се получава, че коефициентът Тексас надвишава 100%. Изводът е, че посочените банки имат нужда от допълнителен капитал, защото в противен случай рискуват да изпаднат в неплатежоспособност.
Този извод се отнася за банковата система на Италия като цяло. Това повдига въпроса какъв е размерът на необходимите средства за рекапитализирането на цялата банкова система на Италия. Консервативната оценка за размера на допълнителния капитал е приблизително 40 милиарда евро.
Спрямо общия капитал в банковата система това не изглежда непостижимо, но трябва да се отчетат неблагоприятните очаквания за италианската икономика като цяло и спадащите цени на акциите на отделните банки, които ги правят непривлекателни за потенциалните инвеститори. Междувременно се създават фондове, чието предназначение е да изкупуват необслужваните кредити от банките с най-лоши показатели и по този начин да оздравят техните баланси. Пример за това са фондовете Atlante.
Първият от тях е създаден за подпомагане на две по-малки банки от района Венето. Atlante 2 е предназначен за спасяване на банката Monte dei Paschi di Siena. В капитала участват най-големите финансови институции в Италия, включително UniCredit и Intesa Sanpaolo, които на свой ред имат нужда от допълнителен капитал. Сред най-големите акционери са и две държавни банки, държавният пощенски оператор, а освен това от Atlante 1 са прехвърлени 800 милиона евро. Въпреки това набраният капитал достигна 2.4 милиарда евро при заложена цел от 3 милиарда евро. Фондът ще използва 1.6 милиарда евро, докато останалите ще бъдат запазени за бъдещи сделки. Алтернативното решение е държавата да влезе директно като акционер. Италианското правителство изрази готовност за това без използването на европейските спасителни механизми.
Това действие обаче противоречи на наскоро приетите регулации за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции. Основният принцип, заложен в европейската законодателна рамка, е участието на кредиторите и акционерите в банката в загубите и търсене на пазарен механизъм за възстановяване. Това обаче означава значителна част от загубите да бъде поета от депозиторите и собствениците на облигации, емитирани от италианските банки. Според данни на Bank of America Merrill Lynch домакинствата притежават облигации на стойност 235.6 милиарда евро, които представляват 14.6% от финансовото им богатство. „Подстригването“ на тези задължения би могло да предизвика срив на местния пазар на облигации и като цяло да доведе до силен спад на доверието в банковата система и отлив на депозити, в резултат от което ситуацията още повече да се влоши. За момента не изглежда вероятно останалите държави от еврозоната да направят компромис и да позволят на италианското правителство да рекапитализира банковата система.
Това обаче може да не попречи на италианското правителство. То показва склонност да постави европейските институции пред свършен факт вместо да им позволи да вземат решение по въпроса. От друга страна германското правителство за момента заявява твърда позиция против спасяването на Deutsche Bank със средства на данъкоплатците и за стриктно спазване на регламентите относно оздравяването на банките. То ще настоява за еднакво третиране, независимо от произхода на банките. Пазарните решения обаче остават все още възможни. От началото на годината UniCredit реализира продажби на свои активи с цел набиране на капитал. През юли бяха продадени 10% от капитала на втората по активи банка в Полша Bank Pekao SA.
Освен това се водят преговори с най-голямата полска застрахователна компания PZU, която желае да придобие 40.1% от капитала на Bank Pekao, за които се очаква да плати около 3.1 милиарда евро. Също така се обмисля продажбата на взаимните фондове Pioneer (около 3 милиарда евро), както и 55% от капитала на онлайн брокера FinecoBank (1.7 милиарда евро). Крайната цел е да се наберат общо около 16 милиарда евро капитал. Също така капиталовата адекватност ще се подобри чрез продажбата на част от необслужваните кредити. Останалите италиански банки не са толкова активни в процеса на оздравяване на балансите си, въпреки че необходимостта от такива действия е видима. От друга страна, това може да се обясни частично и със статута на UniCredit като единствената глобална системно значима банка в Италия и свързаните с това по-големи изисквания за капиталова адекватност.
Какво се случва с ликвидността?
Проблемите на италианските банки не се изчерпват с недостига на капитал, те са и ликвидни. Институтът за емпирични икономически изследвания към Университета на Оснабрюк, Германия, поддържа база данни относно среднодневните баланси, които реализират отделните страни, които участват в платежната система TARGET 2. Тази база данни се съставя въз основа на официална информация от Европейската централна банка, националните централни банки и Международния валутен фонд. Данните показват, че задълженията на централната банка на Италия се увеличават със 71.2 млрд. евро през периода февруари – август 2016 г., като август е последният месец, за когото са налични данни.
Така техният размер достига 323.8 млрд. евро. Единствено Испания се доближава до Италия по този показател, тъй като задълженията й се увеличават с 46.3 млрд. евро и достигат 316.9 млрд. евро. Това развитие се компенсира от сметките на Германия, Холандия и Франция, чиито вземания нарастват съответно с 56.9 млрд. евро, 39.7 млрд. евро и 36.6 млрд. евро. Интерпретацията на тези резултати е различна, но основните факти са няколко. Задълженията в рамките на платежната система TARGET 2 представляват дълг на централната банка. Те възникват по линия на текущата сметка на платежния баланс.
Това означава, че от Италия изтичат средства заради вноса на стоки и услуги, изплащането на доходи към чужбина във връзка с чуждестранни инвестиции и възнаграждения на работещи в страната чужденци, както и поради текущи трансфери към други икономики. Задълженията на централната банка към платежната система обаче всъщност се получават в резултат от задължения на банковия сектор в Италия към чуждестранни резиденти. На практика, по своя характер те са краткосрочни и се финансират по нетрадиционен начин. Предимството за италианските банки е, че фактически тези задължения са гарантирани от централната банка на Италия, без да се използва официално финансиране от Европейската централна банка. В подкрепа на твърдението за ликвидни проблеми на италианския банков сектор са и данните на Европейския банков орган.
Те показват, че към края на юни 2016 г. паричните наличности са едва 1.1% от активите на италианските банки при средно 5.9% за ЕС. Освен това съотношението между ликвидните активи и краткосрочните задължения на италианските банки е 18.4% при средно 21.2% за ЕС. Аналогична е ситуацията при показателя ликвидни активи спрямо всички позиции изискващи стабилно финансиране – при Италия той е 11.9% спрямо 15.2% средно за ЕС. Какви са очакваните ефекти извън Италия? Активите на италианските банки представляват 7.3% от общите банкови активи в ЕС. Чуждестранните експозиции към италианските банки са умерени, като се равняват на приблизително 500 милиарда евро. Френски и германски банки са с най-големи експозиции към италианската икономика, като се оценяват на около 300 милиарда евро.
Тези данни сами по себе си не предвещават голяма опасност на фона на общия размер на европейската икономика. Въпреки това проблемите в банковата система на Италия допринасят за нарастване системния риск в еврозоната. Италианското правителство не планира използването на европейските спасителни фондове. Всъщност идеята на представителите на държавната власт и мениджърите на банките е активно да използват рефинансиране от страна на Европейската централна банка.
По този начин те ще се опитат да спечелят време. Първоначалният ефект за еврозоната може да не е голям, но това може да послужи за лош пример за останалите държави, които също да се опитат да отложат решаването на проблемите си чрез паричната политика на ЕЦБ. Резултатът от това вече би бил твърде неблагоприятен.
Димитър Чобанов, преподавател в УНСС.
