Заради рязкото вдигане на акциза върху тютюневите изделия една трета от легалния пазар буквално е изчезнал. Това сочи последният анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който експертите от научната институция представиха на пресконференция днес.

До 2018 г. България и всички европейски държави трябва да въведат нов акцизен праг върху продажбата на тютюневи изделия. Правителството вече работи по необходимите промени в Закона за акцизите и данъчните складове, за да бъдат изпълнени европейските изисквания.

Страната ни обаче вече има опит с въвеждането на такава промяна и той е оставил негативни икономически последици, усетени от всички участници на пазара – от производителите на тютюневи продукти до крайния потребител.

Анализът на ИПИ по тази тема беше представен от Петър Ганев, старши икономист в института.

Скъпи цигари

Попадайки в европейското семейство през 2007 г., като страна членка на Съюза България разполага с 3 години, за да хармонизира акцизната си политика по отношение на тютюневите изделия и да достигне минималните нива на облагане, разписани в съответната директива. Задача, която трябва да бъде изпълнена при пазарна среда, в която крайните цени на кутия цигари са по-ниски от самия акциз (64 евро на 1000 къса).

Анализът на ИПИ сочи, че в този момент е възприет погрешен механизъм за въвеждане на налога – вместо да се разработи една дългосрочна стратегия за плавното увеличаване на нивата, промените са се правели „на парче, в рамките на дебатите за бюджета в края на всяка една година“. Всичко това е довело до неплавно, рязко покачване на акцизите.

Какви са резултатите? Само в рамките на 2010 г. цените на цигарите, които формират над 99% от изделията от тютюн на пазара, са скочили с 40%. Това е довело до рязко свиване на потреблението и бум на нелегалната търговия.

Продажбите на тютюневи произведения са спаднали от 17,4 милиарда къса през 2009 г. до 11,7 милиарда година по-късно, посочи Петър Ганев. "На практика една трета от легалния пазар изчезва“, коментира той.

Колкото до нелегалния, той е единствено облагодетелстван, може да се съди от данните на Института. Рязко се е повишил процентът цигари, непредназначени за масовия пазар (които в основната си част са нелегално търгувани, уточни експертът) – през въпросната 2010 година те са заемали среден дял от 34,5% от общо реализираната стока от сегмента. В някои региони процентите са дори по-високи – в Кюстендил близо половината от пазара на цигари е бил нерегламентиран, а в Свиленград – над 80%.

Най-показателната статистика обаче е спадът на приходите в бюджета със 100 млн. лева.

Въпреки всичко, обясни Ганев, ефектът от рязкото вдигане на акцизите, респективно на цените, е по-скоро еднократен.

През следващите години пазарът се е нормализирал. В момента приходите от налога върху тютюневите изделия представляват близо 3 на сто от БВП на страната. Те се увеличават, макар още да са под 2 милиарда лева.

Наблюдава се още свиване на дела цигари, непредназначени за масовия пазар, до 23,3% през 2011 и 15,3% през 2012 година.

Към момента обаче акцизът като ценообразуващ елемент в крайната стойност на продуктите от тютюн формира повече от 3 лева.

Нова политика

Сега България е изправена пред същата задача, но с по-дълъг срок. Новите нива, към които се стремим, са минимум 90 евро на 1000 къса. Това ще рече с 20% по-висок акциз, като в левово изражение прагът трябва да се повиши от 148 на 176 лв./1000 к.

От ИПИ са категорични, че този път трябва да се поеме по пътя на плавното увеличение, следвайки положителните тенденции сред останалите държави членки на Европейския съюз.

Данните за Общността сочат, че в страните, където има рязък скок на акцизите, се наблюдават бум на нелегалната търговия и срив на местния пазар в рамките само на няколко месеца – това се наблюдава в Полша през 2009 г. и в Румъния през 2010 г. Обратно – там, където е възприета последователна политика, като в Германия и други западноевропейски държави, „нещата са овладени“.

"Изхождайки от предходния ни опит и от добрите европейски практики, страната ни следва да предприеме решителни стъпки, за да ограничи потенциалните негативни ефекти от по-високите акцизни ставки“, се посочва в анализа.

Според Института за пазарна икономика е необходимо да се предприемат равномерни стъпки за покачването на акциза, които да започнат още в началото или в средата на 2014 г. На първо време те предлагат да се разработи акцизен данъчен календар, в който тези стъпки да бъдат ясно регламентирани. Страни с такава дългосрочна политика са Германия и Румъния, която след пазарния срив е приела осемгодишен план за въвеждането на новите нива.

Ако България последва този пример, вероятното увеличение на крайната цена на цигарите ще е средно с около 10 стотинки годишно - с други думи, общо с 50 ст., ако започне от 2014 г. В противен случай, смятат експертите, ако това покачване бъде отложено "за последния момент или в навечерието на 2018 г.", цената може да скочи с 1 лев само за няколко дни.

Промените вече са разглеждани на първо четене в Народното събрание и предстои второто им обсъждане. "Идеята като цяло беше подкрепена", заяви Петър Ганев в отговор на въпрос на Econ.bg. По думите му председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев е поел ангажимента за въвеждането на плавния механизъм, независимо дали от следващата или от по-следващата календарна година.

Самият Цонев заяви днес пред журналисти, цитиран от БТА, че акцизът върху тютюневите изделия ще остане непроменен през 2014 г. По думите му стъпки за увеличаването му може да бъдат предприети от 2015 г., но това ще бъде решено през есента на следващата година.