Какво да очаква България от бюджета на Европейския съюз?

04.11.2012 | 12:45
по статията работи: Петя Бързилска
Ще ни затрудни намаляването на средствата по някои програми и поставянето на условия за получаването на еврофондове
Какво да очаква България от бюджета на Европейския съюз?

Тази есен ни очаква трудно приемане на бюджетната рамка на Европейския съюз (ЕС) за периода 2014–2020 г. Това е т.нар. многогодишна финансова рамка, която определя разходите на ЕС по отделни политики и начините за тяхното финансиране. На фона на дълговата криза в еврозоната, спада на доста икономики в Европа, бюджетните съкращения на националните бюджети и свитото потребление, обсъждането на европейския бюджет ще е достатъчно трудно. Това може да се каже и без да се споменава принципното разделение между „даващите държави“ - най-големите контрибутори в евробюджета, и „взимащите страни“ - смятащите се за бенефициенти, сред които е и България.

Що се отнася до бюджета на Европейския съюз, има различия между позицията на Европейската комисия и тази на Кипърското председателство на ЕС. Тя не касае само сумите – Представителството предлага намаление от 50 млрд. евро, а ЕК иска замразяване на бюджета. Има обаче и съществени разминавания между самите членки, както за размера на бюджета, така и за начините за неговото набиране. 

76% от приходите в бюджета на ЕС идват от вноски на страните-членки, разпределени на базата на брутния национален доход на всяка държава. В бюджета отиват 12% от приходите от мита върху стоки, внасяни в Съюза, а от ДДС - 11%. 

За приемането на европейския бюджет са необходими гласовете на всички държави-членки, като всяка една от тях може да наложи вето върху приемането му. Същевременно Европейският парламент и Европейската комисия трябва да одобрят проекта за многогодишната финансова рамка. На 22 и 23 ноември ще се състои специална Среща на върха за следващия европейски период, с цел постигане на политическо споразумение за формиране на основата на предстоящите преговори между Съвета и Парламента.

В момента Кипърското председателство на ЕС иска намаляване на дългосрочния бюджет за 2014-2020 г. с 50 млрд. евро до 983 млрд. евро. Същевременно Комисията иска 5% увеличение на бюджета в сравнение с предходния период и го оставя на 1,033 трлн. евро. Парламентът подкрепя предложението на Комисията, като в края на октомври евродепутатите гласува за него. Освен това ЕП заплаши, че може да използва правото си на вето върху многогодишна финансова рамка, касаеща максималните средства за финансиране на областите за всяка година от шестгодишния период. Преговорите се оказват трудни, особено на фона на факта, че някои от големите контрибутури като Великобритания и Холандия настояват за свиване. Логиката на тези държави е, че щом има орязване на националните бюджети, то трябва да има такова и на вноската за европейския бюджет. Лондон също така има предложението за замразяване на разходите в абсолютна стойност на досегашното им ниво. Това фактически означава реално намаление на бюджета със 105 млрд. евро.

Във Великобритания има "една заблуда", че старите страни-членки дават пари за новите, които после не се връщат, каза по време на провела се в петък (2 ноември) конференция за европейски бюджет евродепутатът Ивайло Калфин, докладчик на ЕП по следващата финансова рамка. По думите му 94% от средствата се връщат в националните икономики, като той защити идеята, че бюджетът на ЕС осигурява средства, които националните не могат да предоставят. "В Европа почти няма публична инвестиция без евросредства", каза още Калфин. Същевременно по думите на евродепутата Швеция настоява за свиване на бюджета с около 150 млрд. евро, а Германия и Холандия - със 100 млрд. евро. 

"Този, който дава, винаги иска да дава по-малко, а този, който получава, винаги иска повече", каза в тази връзка икономистът Гарабед Минасян от Института по икономически изследвания на БАН по време на провелата се конференция за бюджета на ЕС.

"Не можем, когато намаляваме националните бюджети да увеличаваме европейския бюджет", заяви от своя страна холандският посланик Карел ван Кестерен, като помоли за повече разбиране. Същевременно от думите на гръцкия посланик Трасивулос Стаматопулос стана ясно, че Гърция подкрепя предложението на Европейската комисия.

Позицията на България

Българското правителство трябва по-настоятелно да отстоява позициите си по определени въпроси, а по други - напълно да ги преразгледа. До това заключение стига Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в анализ на многогодишната финансова рамка за 2014-2020 г. по предложението на ЕК.

От своя страна по време на провелата се в петък конференция Ивайло Калфин също изрази мнението, че България няма ясна позиция по европейския бюджет, а Министерството на финансите не е представило разчети за приходите и разходите, които се очакват във връзка с многогодишната финансова рамка. По думите му това не е в интерес на страната ни, тъй като има предвидени промени, които пряко ни засягат.

Стана ясно, че българската позиция е била обсъдена на изнесено заседание на Съвета по европейските въпроси в Пловдив, отново в петък (2 ноември). "България не споделя мнението на Кипърското председателство на Европейския съюз за намаление на размера на Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2014-2020 г.", е заявила заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева. По думите й, ако все пак се стигне до намаление, България не е склонна да прави компромиси по три важни за страната ни елемента - Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и средствата, предвидени за подкрепа за извеждане от експлоатация на ядрени мощности.

България има два приоритета в процеса на преговори по МФР: първият е да осигурим достатъчно средства, с които да бъде направена инфраструктура и да се създадат нови работни места, a вторият - реализиране на качествени проекти, съобщават пък от Министерството на външните работи.

Страната ни защитава принципната позиция, че общият размер на бюджета на ЕС не трябва да бъде намален. България ще бъде сред най-засегнатите, ако бъде прието предложението на Кипърското председателство за съкращение от 50 млрд. евро, е заявил външният министър Николай Младенов по време на форума в Пловдив. "Надяваме се да бъде постигнат разумен компромис. Ако не постигнем навреме съгласие, ще изпратим изключително негативен сигнал към европейските граждани, че ЕС не е способен да вземе необходимите решения в решаващ момент”, е казал министър Младенов. По думите му постигането на навременно споразумение ще позволи всички програми и инструменти да заработят от първия ден на 2014 г.

"Европейският бюджет е инвестиционен инструмент, такъв какъвто националните бюджети не могат да бъдат", заяви Калфин. Николай Младенов също нарече финансовата рамка на ЕС "инвестиционен инструмент" за преодоляване на кризата и създаване на работни места.

Различия във финансирането и разпределението на бюджета на ЕС. Какво означава това за България?

С оглед на разразилата се финансова и дългова криза в Европа, заявените ангажименти на ЕК за намаляване на тежестта на европейския бюджет върху националните такива не са изпълнени на задоволително ниво. Макар да намаляват като процент от брутния национален доход, реалните суми се покачват, като не са оползотворени съществуващите възможности за оптимизация на разходите, особено в сектори като администрацията и Общата селскостопанска политика. Това води до пропуснати ползи, пазарни изкривявания и ненужно натоварване на страните-членки, казват в анализа си икономистите от Института за пазарна икономика за предложението на ЕК.

Проф. Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения определи целите на многогодишната финансова рамка като "противоречиви", като обърна внимание на стремежа за стимулиране на икономиката и същевременнно идеята за по-стриктни механизми, чрез които да има по-голяма ефективност на усвояването на средствата. 

Въвеждат се осем типа макроикономически условия, чието неизпълнение ще води до спиране на еврофондове, включително по плащанията по вече приключили проекти, съобщи Калфин. Сред тях са спазване на строга бюджетна дисциплина, реформиране на трудовите пазари и задължение за поддържане на малък държавен дълг.

Ганчо Ганчев също изрази притеснение за това, че ако не се спазват условия като избягване на "прекомерно големи дефицити и дисбаланси", може да се спре финансирането по кохезионните програми. Според него е възможно в нашия бюджет да има дисбаланс по текущата сметка и едно наказване с намалението на фондовете би се отразило негативно на страната.

По различните пера на многогодишната финансова рамка има и съществени различия между предложенията на Кипърското председателство на ЕС и Европейската комисия. Председателството на ЕС в Никозия предлага с 11% или с 18 млрд. евро да се свият разходите за наука, изследвания, конкурентоспособност и младежки политики. В същото време Комисията предлага 80 млрд. евро за наука, като предимство ще имат върховни научни постижения. 

В България научните среди остават скептични за развитието на науката. С научната инфраструктура и човешки капитал в България, ние никога не бихме получили средства или ще получим много малко, смята Петко Тодоров от сдружението за млади учени "Когито". По думите му евентуално решение е създаването на оперативна програма на национално ниво, която би била "единствен шанс за нас". Според него, ако това не стане в близките няколко години, научната система в България ще претърпи крах.

Що се отнася до тази точка, евродепутатите от Парламента искат достатъчно финансиране за конкурентоспособност и наука. Те се аргументират с идеята, че финансирането на тези области би трябвало да помогне за по-бързото излизане на Европейския съюз от кризата.

Намаляват се средствата за изваждане от експлоатация на ядрени обекти, което ще засегне пряко АЕЦ "Козлодуй" и спирането на ядрените реактори там, заяви Ивайло Калфин. Освен това според проекта е предвидено спиране на тези средства след 2020 г., а по думите на Калфин българската програма за АЕЦ "Козлодуй" продължава до 2024 г. Текстът на Кипърското председателство включва проект за ядрен синтез ИТЕР и европейската програма за наземен мониторинг GMES в многогодишния бюджет. Предлага се и таванът за цялостното им финансиране да не надвишава 14 милиарда евро. Европейската комисия предвиждаше тези разходи да са извън бюджета, но това не беше прието.

В предложението на ЕК се наблюдава спад в направлението за устойчиво развитие на природните ресурси, част от което е и Общата селскостопанска политика за следващия програмен период спрямо предишния (2020 г. спрямо 2013 г.), коментират от ИПИ. Средствата  по това перо спадат със 7,3 млрд. евро до 383 млрд. евро. Ново изискване на ЕК е една трета от преките помощи за фермерите след 2014 г. да се влагат в мерки за опазване на околната среда.

Относно Общата селскостопанска политика (ОСП) Кипърското председателство предлага общ бюджет от 379 млрд. евро за период от седем години, в това число 277 млрд. евро за директни плащания (безвъзмездни средства по първи стълб на ОСП) и 90,8 евро за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. 

В сравнение с предложението на ЕК, регионалните фондове в плана на Кипърското председателство намаляват с 13 милиарда евро. Така Кохезионната политика стига 326 млрд. евро, съобщава Ивайло Калфин.

Въвежда се понятието "региони в преход", което се използва както от ЕК, така и от Председателството на ЕС. Те ще позволят на регионите с брутен вътрешен продукт между 75% и 90% от средния за Съюза БВП на глава от населението да получават финансиране от Брюксел. Все пак две трети от парите се запазват за най-изостаналите, където БВП е под 75% от средния за ЕС. 

В предложението на ЕК разделът за Сигурност и гражданство, който включва Фонда за справяне с миграция, Вътрешна сигурност, Правосъдие и Защита на потребителите, също претърпява положителна промяна – ръст от 550 млн. евро за 2020 г. спрямо 2013 г. (22% увеличение), като за целия програмен период за направлението ще бъдат изразходвани над 18,5 млрд. евро, пишат в доклада си икономистите от ИПИ. Предложението на Кипърското председателство не се отличава много - максимум от 19 млрд. евро.

Същевременно Кипърското председателство предлага намаление на авансовите плащания по кохезионния, социалния и регионалния фонд от 10% до 1-2% или въобще да се прекрати предварителното финансиране.

Проблемите на усвояването

Европейските фондове би трябвало да ни помогнат да имаме устойчиво развитие, коментира проф. Генчо Ганчев. По думите му структурните фондове имат принос от 60% в последните няколко години за икономическия растеж по линията на инфраструктурните проекти и подпомагане развитието на човешки капитал. Той отбеляза значението на европейското финансиране на фона на кризата в момента. "Очертава се период на забавен растеж. Факторите от 2000-2008 г. няма да се повторят", каза още икономистът. Ганчев също така коментира, че трябва да имаме качествена администрация, която да осигури добро финансиране.

"Трябва да извлечем поука от опита си. 33% усвояване е прекалено малко за такава държава като България", каза Гарабед Минасян от Института по икономически изследвания на БАН. По думите му страната ни трябва да има ясна визия за усвояването на средства, като е нужно и да се търси отговорност, която да не е колективна. Според него това дали ще имам 1-2 млрд. евро по-малко или не, няма значение щом не можем да ги усвоим правилно. 

"Ние гледаме на тази пари като "манна небесна". Трябва да променим начина си на мислене", каза още Минасян.

Според изготвен доклад на няколко френски сенатори между 2007 и 2013 г. 19,8 млрд. евро са били вложени в Румъния, а 6,9 млрд. евро – в България. Румъния е оползотворила общо 4% от тези средства, докато равнището на усвояване у нас е било 19%.

"Бюджетът не е срещу, но не е и в полза на Южна Европа", коментира икономистът проф. Румен Гечев. Според него в момента България трябва да се насочи към привличане на чужди инвестиции. 

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!

Оцени статията:
5.00/4
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
Срещат се двама приятели. Единият пита: - Какво ще правиш в събота? - Ще ходим със сина ми в парка да пускаме хвърчило дракон да лети! А ти? - И аз имам подобна програма - ще изпращам тъщата на...
На този ден 27.12   537 г. – В присъствието на император Юстиниан I тържествено е осветена новата църква Света София в Константинопол. 1703 г. – Подписан е Метуенския договор...