Сигурността е един от основните елементи, необходими на една страна, за да генерира икономически растеж. След Арабската пролет в страните от Близкия Изток и Северна Африка протичат процеси, от които зависи бъдещото икономическо възстановяване на региона. В момент на световна криза ехото, от която ще се усеща години напред, икономическата стабилност на този регион, се оказва от съществено значение за целия свят.
Страните от Близкия изток и Северна Африка имат нужда от сериозни инвестиции, за да може процесите по преминаване от авторитарните режими, които през последната година бяха сменени, да се
осъществят бързо и с възможно най-малко последствия за обикновените хора.
Фокусът на НАТО в момента е насочен към изтока и страните от Арабския свят. Това заяви Соломон Паси - президент на Атлантическия клуб в България, по време на
международната конференция “Предизвикателства и изпитания пред НАТО в следващите 10 години”, която се проведе днес във Военния клуб в София.
Социологът Андрей Райчев акцентира върху факта, че НАТО спрямо Арабския свят води “неискрена политика”. По думите му в момента се подготвя
военен сблъсък, който вероятно ще стане факт след президентските избори в САЩ, които ще се проведат през ноември.
Райчев вижда в арабските страни “гигантски демографски взрив”. Проблемите там са свързани с невъзможността да се контролира това огромното множество от младежи, които
искат същите права като връстниците си навсякъде по света.
Друг проблем според социолога в отношението на НАТО е фактът, че в момента се наблюдава борба за “власт за региони” и от нея зависят западните политика спрямо всяка една
от засегнатите страни поотделно. Народът в тези страни не е обединен, “няма общ консенсус”. Райчев даде за пример обединението на българите при изпълнението на
изискванията за влизане в Европейския съюз. Всички са били склонни на компромиси в името на общата национална цел. В Близкия изток единственото нещо, което обединява всички араби и
персийци, е унищожението на Израел.
Основният проблем обаче е в самото отношение към тези страни. Според Райчев трудносите се крият в промяната на ценностите: “В момента се смята за културна особеност половината от
населението да са роби”. Проблемите, които протичат в тази точка на земното кълбо, няма да се случат без силово решение.
Икономическите промени се случват винаги по-трудно и винаги след извършването първо на политическите промени, беше един от изводите на форума.
НАТО, Близкият Изток и Северна Африка
Разисквайки ролята на НАТО в региона на Северна Африка след Арабската пролет, бе посочено, че новите режими са нов шанс за организацията в региона. Тази помощ може да се осъществи като се помогне на новите “демокрации” с икономическия и политическия преход, коментира Никола де Сантис - шеф на дирекция “Близък Изток и Африка” в НАТО.
В Алианса е сменен моделът, по който се гледа на тези страни - от консолидирани групи от няколко страни в региона, свързани помежду си, към директни връзки с всяка една страна, особено с тези в Персийския залив, обясни експертът.
По време на конференцията стана ясно, че това, което НАТО може да направи като миротворческа организация, е преходът в региона да се осъществи по граждански, а не военен начин, както стана в Либия и както е в момента в Сирия. Работата на Алианса може да се основава на сътрудничеството и консултациите със страните в региона. Да бъде установено демократично развитие на тези страни и да бъдат спазени същите човешки права, както навсякъде по света.
След Арабската пролет
Основен факт, който малко хора споделят, е признанието, че никой не е бил подготвен за тези протести, коментира Петко Дойков - бивш посланик в Тунис и дир. дир-я “Политика за сигурност” в Министерството на външните работи.
Той посочи, че в региона в момента се наблюдават няколко съществени фактора, от чието решение зависи бъдещето на региона:
Политическа нестабилност - в Тунис, Египет, Алжир и Либия новите правителства все още не могат да установят ефективен контрол.
Трудна икономическа ситуация - Независимо, че в основата си икономическите проблеми предизвикаха Арабската пролет, в близко бъдеще не се вижда възстановяване на икономиките на засегнатите страни. За да се промени тази лоша перспектива, са необходими инвестиции.
Преходът към демокрация - Заради силните колебания в посоката, която трябва да изберат, правителствата в тези страни се нуждаят от консолидирано
управление (т.е. обединяващо различни политически партии и шериатската власт). Това обаче може да стане единствено, ако има съответното финансиране от развитите страни, тъй като съществува
опасността от нови радикализирани формации.
Новият елит - Авторитарните режими не са позволявали съществуването на такъв елит и по тази причина трябва да се култивира нов такъв елит, който
може да обедини хората и да бъде основата на нов интелектуален елит и нови предприемачи.
Помощта на НАТО
Това, което НАТО може да направи в региона, е да помогне при разрешаването на военни конфликти (в момента се наблюдава засилена дейност на салафитите, които попълват редиците на радикалните ислямистки организации има и засилена терористична дейност). Тъй като бившите режими в тези страни са разполагали със сериозни оръжейни запаси, след тяхната смяна има проблем с управлението на тези запаси и тук също може да се намеси Алиансът, коментира Дойков.
По отношение на икономическите поблеми НАТО също може да се окаже решение, като се погрижи за осигуряване на енергийната сигурност в региона, както и проблемите, свързани с хранителните и питейни запаси, както и здравословната сигурност.
Един от основните акценти на организацията е работата с младежта, създаването на интернет страници (включително и на организацията) на арабски език и други.