Как чрез подобрения в образователната система на страната да се повиши квалификацията на човешкия капитал, производителността на кадрите и ефективността на пазара на труда? На този въпрос се стреми да отговори последното изследване на Института за икономическа политика (ИИП), което беше представено днес в Националния клуб на БТА. Проектът "Връзката между човешкия капитал и образованието в България, Регионално сравнение на представянето на образователната система” е осъществен с подкрепата на фондация Friedrich Ebert.
Анализът на Института обрисува демографските тенденции по отношение на човешкия капитал в страната, състоянието на образователната система и икономическото отражение на комбинацията от тези два фактора. Експертите са изготвили примерни мерки, които биха могли да се въведат както в и от публичния и частния сектор, така и в сферата на публично-частните партньорства. Онова, което се търси, е постигането на баланс между търсенето и предлагането на пазара на труда, където в момента са налице множество разминавания. Това е и едно от основните предизвикателства на образователните политики, смятат от ИИП.
В основа на навързаните един с друг проблеми стои демографския срив на страната. „Не е тайна, че България се намира в демографска криза, наред с всички други кризи“, коментира д-р Пенчо Хубчев, представител на фондация Friedrich Ebert.
Трайната намаляваща тенденция на българското население, която е налице след демографския пик от 80-те години на миналия век, отрежда на страната ни мястото на най-бързо демографски смаляващата се държава членка на Европейския съюз от 2000 година насам. За 12 години сме надминати по този показател само два пъти, от Латвия. По данни на Световната банка през 2050 г. всеки трети българин ще бъде на възраст над 65 години.
Всичко това натоварва и допълнително ще натовари пенсионната, образователната и здравната система на страната. Особено нараства натискът върху социално-осигурителната ни система. Ясен Георгиев, изпълнителен директор на ИИП, заяви: „Всеки човек, който си купува хляб от магазина, плащайки ДДС, съфинансира своята пенсия“.
По тази причина, смятат експертите, трябва да се увеличи производителността на труда. Има реални предпоставки това да започне от самото образование на кадрите, като публичните и частните ресурси се разпределят по начин, който да отразява нуждите и изискванията на пазара, смятат от ИИП.
Едно от предложенията е за определянето на специалностите с държавна поръчка да бъде пазарно ориентирано. Целта е да се балансира свръхпредлагането на човешки капитал в някои области и недостигът на специалисти в други. През академичната 2011/2012 г. 32,6% от висшистите са придобили образователната си степен в сферата на икономиката и администрацията. 15,2% са се ориентирали в науките за обществото и човешкото поведение и 11,8% - в сферата на техническите науки.
От ИИП предлагат публичните средства, отделяни за висше образование, да включват директни финансови стимули за по-трудоемките специалности като информационни технологии и компютърни науки. Респективно това означава да се намали финансирането на по-търсените сфери на образователна квалификация и обучението по тях да се поема с лични средства.
Аналогични мерки се предлагат и в сферата на средното образование. Една от идеите е за регионално координиране на професионалните училища спрямо икономическите дейности, характерни за областта, в които би могло да има по-ефективно взаимодействие. Това предложение е свързано и с въвеждането на по-голяма гъвкавост и свобода на учителския избор в подготвянето на учебни програми. Идеята е те да бъдат ограничени единствено от стандартните национални образователни норми.
Друг момент в тази посока е гъвкавост при определянето на началото и края на учебната година на професионалните гимназии. Това се отнася конкретно за тези учебни заведения, чиято дейност обслужва сезонни отрасли като хотелиерството, ресторантьорството и туризма.
Експертният анализ поставя акцент и върху неформалното обучение и така нареченото „обучение през целия живот“. Предлага се да се стимулират допълнителната и практическата квалификация.
