Според някои физици и университетски изследователи е възможно да се тества теорията, че цялата ни вселена съществува като компютърна симулация, подобно на идеята във филма "Матрицата", който излезе през 1999 г., съобщава YahooNews.com.

През 2003 г. професорът по философия от Оксфордския университет Ник Востръм публикува книгата "Агрумент за симулацията” ("The Simulation Argument"), в която твърди, че "почти сигурно живеем в компютърна симулация".

Сега екип от университета Корнел твърди, че е достигнал до жизнеспособен метод за тестване дали всички ние не сме просто поредица от числа в някаква компютърна игра на древна цивилизация.

Изследователи от Вашингтонския университет са съгласни с метода на изпитване, заявявайки, че това може да бъде направено. Подобно предложение беше отправено и от германски физици през ноември тази година.

  Снимка: YouTube                      

И така, как точно може да се провери дали наистина съществуваме? Обяснено по-просто, изследователите са изградили собствени симулирани модели, с помощта на техника, наречена “решетка на квантовата хромодинамика”.

За момента по този начин могат да се произвеждат единствено модели, малко по-големи от ядрото на атома.

Професорът по физика във Вашингтонския университет Мартин Савидж твърди, че същите принципи, използвани при създаването на тези симулации, могат да се прилагат и в по-голям мащаб. 

"Ако направите симулациите достатъчно големи, трябва да се появи нещо като нашата вселена", обяснява Савидж.

Методите за изследванията обаче са много сложни и заплетени.

Най-общото им резюме е следното: ако енергийните подписи в нашите симулации съвпадат с тези във Вселената като цяло, има голям шанс ние също да съществуваме в рамките на една симулация. 

Интересното е, че един от учениците на Савидж развива хипотезата по-нататък.

Ако се срещнем с тайната на зародиша на нашето съществуване, бихме ли търсили начини да общуваме с цивилизацията, която ни е създала?

Студентката Зохрех Давуди от Университета във Вашингтон посочва, че тези, които симулират Вселената ни - т.е. нашите хипотетични създатели, може да са направили и други такива. А може би и ние трябва "просто" да опитаме да потърсим начин за комуникация с тях.

"Въпросът е дали можем да общуваме с тези други вселени, ако те се изпълняват на една и съща платформа?", пита се Давуди.

Редактор: Александър Димитров