Специално за Econ.bg
Петър Димитров е роден на 27 януари 1949 г. Завършил е ВИИ "К. Маркс", София, и Московския икономико-статистически институт. Защитава докторска дисертация по "Автоматизация на технико-икономическото планиране". Женен, с едно дете.
От 1994 г. е народен представител в 37-то, 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание. Бил е член на комисиите по образование, икономическа политика, бюджет и финанси. В 40-то Народно събрание е председател на комисията по бюджет и финанси и член на комисията по икономическа политика.
На 18 юли 2007 г. Димитров е определен за министър на икономиката и енергетиката на България. Изкарва на поста до края на мандата на правителството.
В момента е заместник-председател на ПГ на "Коалиция за България". Димитров е член на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ "Белене" от 2002 г. до края на месец март 2012 г.
Г-н Димитров, прави ли правителството достатъчно за енергийната независимост на страната?
Петър Димитров:
Смятам, че се случи точно обратното – изпадаме във все по-голяма енергийна зависимост, въпреки всичките приказки, че се работи за енергийна независимост. По отношение на газа до ден-днешен няма никаква алтернатива. Дори става по-лошо – връзките, които се правят, ще имат само декоративен характер. От тях няма да има гарантирани количества газ, които да са от алтернативни източници, различни от Русия и „Газпром“.
След посещението на премиера в Турция стана ясно, че сме получили отказ да получаваме „синьо гориво“ от връзката през Гърция и по нова връзка през Турция от Азербайджан. Подобна е ситуацията и с Румъния. Аз не знам какво очакваме от тази връзка. Чрез нея Гюргево ще бъде газифициран, а не обратно – България да има възможност да получава газ през румънската мрежа.
Нищо не се направи за терминали за сгъстен газ на Черноморското крайбрежие, на северното гръцко крайбрежие или на турското такова. Т.е – в газовата сфера няма никаква алтернатива.
А какво е положението в електрическата сфера?
Петър Димитров:
Според Европейската комисия ядрената енергия е независим източник. От тази гледна точка като нямаш нефт и газ, въглищата в басейна „Марица-Изток“ са на изчерпване, най-естествено беше да направим мощности, които ще работят дълго време. Те също така щяха дават и допълнителна енергия на България.
След отказа от АЕЦ „Белене“ и тази алтернатива отпадна. Вероятно е възможно да бъде построен нов блок в централата в Козлодуй. Един нов блок в момента струва около 5,5 млрд. евро. Турция плаща над 5 млрд. евро за блок в централите си. Един блок в АЕЦ „Козлодуй“ ще е толкова скъп.
Ние например не пожелахме да си позволим два блока за около 6,3 млрд. евро. Сега ще трябва да направим една мощност за 5,5 млрд. евро. Това са огромни пари, които не знам дали България ще може да понесе.
В тази сфера България няма евтини алатернативи. Скъпият вариант са фотоволтаиката и вятърната енергия, които при нашия стандарт на живот и нашите доходи, не може да се понесат от българите.
Въпреки че ги нарекохте "декоративни", очаквате ли проблем при реализацията на газовите връзки?
Петър Димитров:
Газова връзка с Турция няма. Нямаме никаква договореност. Работи се единствено по връзките с Румъния и Гърция. Дали ще имаме връзки с Македония и Сърбия – няма откъде от там да получаваме газ.
С практическо значение за нас са преди всичко връзката с Турция, връзката с Гърция (пак със съгласието на Турция) и ако се реализира, връзката с Румъния – ние трябва да си осигурим достъп до местната газопреносна мрежа. За да не стане накрая като с Дунав мост – мостът да е готов, но да няма пътища около него.
Какво може да се направи още за увеличаване на енергийната независимост на страната?
Петър Димитров:
Аз мисля, че бяха очертани възможностите пред България още в предишната енергийна стратегия. Най-добрият шанс за това е изграждането на връзки с Турция – в това число терминал за втечнен газ в Турция и осигуряване на доставка на "синьо гориво" през същата държава.
Турция поради особения си политически статут получава газ от къде ли не, в това число и от Иран. При едни добри отношения с нея, това би могло да бъде алтернатива за България.
По тези възможности обаче не се работи. Правят се едни показни срещи на политическо ниво между български и турски политици, но няма никакви резултати. След толкова години работа в тази насока нещата отново са на нула. Т.е – не е предприета нито една практическа стъпка.
Добра възможност е, ако се постигне договореност с Турция, да се транзитира газ от Азербайджан по връзката Турция-Гърция-Италия, да завършим газовата връзка на българската система и оттам да транзитираме „синьо гориво“ от каспийската държава. Тя е готова да продава, проблемът отново се нарича Турция.
Другата възможност се нарича „Южен поток“. Там за момента като че ли нещата вървят позитивно. Каквото и да е, за България е страгическа позиция да има такъв газопровод на територията си и да има достъп до „синьото“ гориво, което ще тече по него.
Аз не съм убеден, че това правителство ще отстои интересите на България. Отново чувам, че ще поемаме ангажимент през „Южен поток“ да доставяме по сегашната мрежа газ на Украйна. Това е безкрайно неизгодно за България. Ние сме заинтересувани да продължат доставките по досегашната мрежа, плюс транзитът и доставките по „Южен поток“. Не съм убеден, че това политическо ръководство на България ще осигури този стратегически интерес на страната.
Стои ли на дневен ред въпросът: „Южен поток“ или „Набуко?“ за България?
Петър Димитров:
Мисля, че в момента реалистичен проект е „Южен поток“. Това е така по простата причина, че за „Набуко“ не е осигурен газ на входа на газопровода. Някои от участниците се оттеглиха от проекта. Всички твърдят, че е приоритетен проект, от особено значение за Европейския съюз, че той е приоритетен за България... А истината е, че няма газ за него.
Това е проблемът като очевидно за Русия „Южен поток“ е изключително важен. Най-вероятно, когато споразумението бъде подписано, строителството ще започне с бързи темпове. Вие виждате, че те (руснаците – бел.авт.) за месеци изградиха проекта „Северен поток“. Вероятно с „Южен поток“ нещата ще бъдат същите. Това не е проект, който ще осигури по-голяма независимост на България. Той е в интерес на България, но не влияе на енергийната независимост.
Какви са очакванията Ви за предстоящия догодина референдум?
Петър Димитров:
За това правителство този въпрос (след последните промени той гласи:"Да развива ли България ядрена енергетика чрез изграждане на нова атомна мощност на площадката в Белене?" - бел.авт.) означава това, което правят те в момента.
Ако отговорът е "да", те (правителството – бел.авт.), ще кажат: „Да, ние изпълняваме волята на българския народ, че правим нов блок в Козлодуй. Това няма да е просто нов блок, понеже се прави от ново предприятие, това ще е нова ядрена централа. Така ще го нарекат и нещата ще приключат. Ако обаче отговорът е "не", те ще кажат това е забрана за нова ядрена централа, а ние в Козлодуй ще правим само един нов блок. Така че ще продължим да си го правим.
Този референдум с този въпрос при това политическо ръководство на България просто става безсмислен. За едно бъдещо политическо ръководство, което би тълкувало референдума като „да“ за АЕЦ „Белене“, то (допитването – бел.авт.) има някакво значение. Разбира се, че решението на референдума ще се вземе не тогава, а на следващите парламентарни избори.
Т.е. – отново защо правим референдума, ако не задаваме прост въпрос, който вълнува българите. Допитването се появи заради отказа да се прави АЕЦ „Белене“. Хората поискаха да има референдум за бъдещето на този проект. Тук всички философствания, че това е противоконституционно питане и какво ли не се изприказва, само за да обясним на хората, че те нямат правото да си кажат мнението за АЕЦ „Белене“. Абсурдна ситуация.
Има ли нужда от България нужда от втора атомна централа, независимо от това къде се намира тя?
Петър Димитров:
В момента категорично има. Подчертавам в момента. Чувам, че край Резово са започнали подготвителни работи за строежа на нова ядрена мощност. Ако това се случи, през близките 10 години, през които ние няма да сме изградили седми блок в АЕЦ „Козлодуй“ и се появи тази централа, то разбира се, че няма да има пазар.
И така ще се повтори историята с турските домати. Те не са вкусни като българските, но са по-евтини и ги има, произвеждат се. На тази основа ще си купуваме енергия от Резово. Хем ще понесем рисковете на една ядрена мощност, която практически е в България. Териториално тя е на километри от границите на България.
Не знам каква ще бъде цената, но като се има предвид, че Турция не е член на ЕС, електричеството от тази централа ще е по-евтино от това, което се произвежда в България. И поради отвореността на енергийните пазари, ние ще си купуваме ток от Турция.
Някои в момента е заинтересуван да препъне ядрените проекти на България за десетина години. След това те могат да се окажат вече безмислени, тъй като сме изкарани от пазара.
